uss monitor

Малко кораби в американската военноморска история са били толкова високо оценени като USS Monitor – кораб, в който за първи път е използвана въртяща се оръдейна кула. Според Уинстън Чърчил това е най-голямата революция в бойните кораби след качването на оръдие, зареждано с барут на борда им. Корабът бил въоръжен само с две оръдия, но победил много по-силно въоръжения CSS Virginia.

Малко история

USS Monitor не бил създаден случайно. След избухването на американската гражданска Война Военноморските сили на Севера изоставали далеч зад южния си противник в приемането на иновации. През май 1861 г. Южняците извадили потъналата фрегата USS Merrimac, която била изгорена до водолинията и започнали да я преобразува в голям облицован с метални листове кораб, нарецен CSS Virginia.

За новия кораб на конфедерацията бързо било докладвано на Линкълн. Месец по-късно Конгресът разрешил създаването на брониран флот и да бъдат отпуснати 1,5 милиона долара за бронирани кораби.

Изобретателят Джон Ериксон написал писмо на президента Линкълн, с което му предложил проект за метален кораб, който да има оръдейна кула, въртяща се във всички посоки. Освен това конструкцията била сравнително проста и лесна за изграждане като самият плавателен съд много приличал на сал. Благодарение на плиткото газене корабът бил много подходящ за водене на бой в плитчините край брега и в реките. Освен това въртящата се кула му давала предимство и в тесни пространства като проливи.

Джон Ериксон бил с военно образование и за него нямало тайни в артилерията, но името му било компрометирано през 1844 г. именно заради инцидент с 12-инчови оръдия. Поради този факт флотското командване се съпротивлявало на идеята на Ериксон, но с помощта на Линкълн било взето решение да зпочне проучване именно на неговия проект.

На 4 октомври 1861 г. бил подписан договор за построяване на обшит с желязо, устойчив на изтрели, задвижвана от пара боен кораб. В договора изрично било упоменато, че ако корабът бъде неуспешен конструкторът трябва да върне дадените му пари. Освен това имало и клауза, според която скоростта му при спуснати платна трябвало да бъде 6 възела, а при задвижване от пара трябвало да е 8 възела. Срокът за произодството бил точно 100 дни.

Конструкция

Корпус

Ериксон създал малък плавателен съд, по-голямата част от който е под водата, така че да бъде трудна мишена за вражеския огън. Дължината му била 54,6 метра, а водоизместимостта му 1003 тона. Палубата се показвала на едва 46 сантиметра над ватерлинията и била обкована с няколко слоя от стоманени листове. Оръдейната кула се показва на още 2,7 метра, а диаметърът ѝ бил 6,1 метра. 20-сантиметрова броня осигурявала защитата ѝ срещу снарядите на врага. Цилиндричната форма осигурявала допълнителна устойчивост при атаки.

Кула

Кулата можела да се върти на 360 градуса, като за целта се използвали парни машини, благодарение на които пълно завъртане се извършвало за 22,5 секунди при тегло на кулата от 163 тона. Управлението ѝ обаче никак не било лесно, тъй като при пропуск на подходящата позиция екипажът трябвало да задвижи парната машина наобратно или да направи още един кръг. Конструкторът не обърнал достатъчно внимание и на видимостта, като не предвидил подходящи отвори за наблюдение. Моряците можели да се ориентират само през отворите на оръдията и то само когато не били в бойно положение.

За да не влиза вода в кораба бил поставен месингов пръстен в основата на кулата. Той играел ролята на уплътнение, но въпреки това през него преминавала много вода. Попадения в кулата можели не само да пробият бронята, но и да пречупят оста, около която се въртяла. Оръдията му били 11-инчови Dahlgren.

Задвижване

Екипажът се състоял от 49 души, които освен за оръдията отговаряли за парните машини и навигацията. А парните машини били много и освен въртенето на кулата осигурявали задвижването на целия кораб, както и по-дребни неща, като вентилатори за проветрение на вътрешността на кораба. Тласкащият винт на кораба бил с диаметър 2,7 метра и посредством вал с диаметър 21 сантиметра се задвижвал от парна машина с 320 к.с., която била разработена лично от Ериксон.

Според изчисленията на конструктора скоростта трябвало да бъде 8 възела (15 км/ч), но в действителност била с по-малка с 1 възел. За захранване на всички котли на борада било отделено място за 100 тона въглища.

В крайна сметка корабът бил пуснат на вода на 30 януари 1862 г. от Continental Iron Works в Грийнпойн, Бруклин щата Ню Йорк.

Железният дуел

На 8 март корабът CSS Virginia пристигна в Хамптън Роудс и провел кратка битка с USS Cumberland и Congress. USS Minnesota дал сериозен отпор на CSS Virginia и въпреки, че бил много повреден успял да отблъсне натрапника. Моряците на CSS Virginia били уверени, че могат да се върнат и да довършат започнатото. В този момент цялата флота на севера изглеждала уязвима от новата заплаха.

На следващия ден обаче екипажът на CSS Virginia получил огромна изненада. USS Monitor бил пристигнал на буксир от Ню Йорк предишната вечер, очукан от пътуването си, но готов да се бие. Корабът стоял между кораба на Конфедерацията и пострадалия Минесота и контурът му не приличал на никой, познат до тогава плавателен съд.

В продължение на повече от четири часа железните титани си нанасяли удари един на друг.

Оръдията на CSS Virginia пронизали бронята, а и приятелски огън също намокрил USS Monitor. Бунтовническият кораб дори уцелил мостика на USS Monitor, а от експлозията временно бил ослепен капитан Джон Уордън и той бил принуден да предаде командването на лейтенант Самуел Дана Грийн. Въпреки рокадата CSS Virginia бил отблъснат  и не успял да унищожи Минесота.

Потъване

USS Monitor потъва на 29.12. 1862 на път към Beaufort, North Carolina. Причината е в принципната му непригодност да плаване в открити води. В крайна сметка корабът е наводнен и потъва, заедно с част от екипажа си, останала блокирана в оръдейната кула.

Плуващи неща

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *