Як-24 – е първият съветски вертолет с два ротора. Създаването му било продиктувано от съперничесрвото между СССР и САЩ във войната на корейския полуостров.
Създаване
Як-24 бил изключително иновативен за времето си и освен това бил създаден за изключително кратки срокове. На извънредно заседание в Кремъл през септември 1951 г. било взето решение да бъдат създадени два вида вертолети. Средно голям и голям, който да служи за превоз на товари до 4 тона. Самият Сталин настоявал да се създадат машини, които да противодействат на американските.
Разработките на хеликоптери в СССР датирали още от 30-те, но до този момент изоставали значително от тези на западните конкуренти. За създаването на двата нови вертолета били ангажирани конструкторските бюра на Мил и Яковлев. Конструкторите на Мил използвали класическа схема с един носещ винт и един контра винт, защото трябвало да разработят средноголяма машина и затова били готови с един месец по-рано от инженерите на Яковлев.
Те от своя страна имали по-сложна задача, защото им било възложено да създадат машината, която да повдига тежки товари. Изчисленията показвали, че това няма как да стане само с един носещ винт и били нужни поне два. До този момент дори и на теория никой не бил доказал, че вертолет с подобна компановка може да лети.
Тъй като едно от заданията било двете машини да се разработват паралено и редица компоненти, като ротори, редуктори и двигатели да са взаимнозаменяеми или идентични, към проекта Як-24 се присъединили и различни научни институти.
Тестване
В крайна сметка Як-24 се получил с впечатляващи размери – дължина от 21,34 м и диаметър на витлата 20,2м. При собствена маса от 10607 кг, и максимална маса от 16800 кг, за да полети се нуждаел от 2 звездообразни двигателя АШ-82В с по 1700 к.с. С тези агрегати можел да развива до 173 км/ч и да прелети дистанция от 1300 км. За полетът бил нужен екипаж от 3-ма души, но за сметка на това можели да се качат още 30 пътници на борда. Заради харктерната си форма той получил прозвището летящия вагон.
Първият тестов полет на Як-24 бил извършен на 03.07.1952 г. и полетът траял 10 минути. За целите на изпитанията били създадени 2 машини за статични изпитания и 2 за полетни тестове. За целия период от изпитания били извършени 142 полета. Един от основните проблеми обаче бил, че се появявали големи вибрации, които предизвикали проблеми в носещата конструкция на машината. Решението било да се скъсят витлата с 50 см.
Серийно производство
Серийното производство започнало през 1955 г. като още същата година вертолетът записал два световни рекорда. С товар от 4 т. той се издигнал на 2900м, а с 2 т. достигнал височина от 5000м. През същата година Як-24 е приет на въоръжение в съветската армия и за почва да изпълнява различни бойни задачи свързани с пренос на хора и товари, както и десантни операции.
В процеса на експлоатация се доказал като лесен за управление и можел да бъде пилотиран от пилоти със средно ниво на подготовка. По време на мащабно учение на армиите от Вършавския договор Як взел участие, като извършвал полети от Москва до Киев и Берлин.
Но кариерата на Як-24 не изчерпва само със служба за армията. Той бил използван и за цивилни нужди за превоз на пътници и като летящ кран за монтажи на тежки конструкции в труднодостъпни региони.
Независико от нестандартната си употреба, Як-24 няма нито един инцидент със загинал човек. Въпреки това поради несъвършенствата си хеликоптерът е обявен за неудачен и много скоро е заменен от Ми-6, като всички над 40 бройки били унищожени, освен една, която се съхранява в авиационния музей в Монино.
Основното несъвършенство е свързано с вибрации, появяващи се при скорости над 150 км/ч, поради което се е наложило скоростта да бъде ограничавана. При продължителна употреба пре по-високи скарасти са забеелязани пукнатини във фюзелажа.
Няма коментари