Японският електромобил Tama EV

Японският електромобил Tama EV е разработен от фирмата Tokyo Electro Automobile Co. (по-късно става Prince Motors, Ltd. и още по-късно е придобита от Нисан), която е дъщерна фирма на TachikawaAircraft. Когато тази кола се появява за първи път през 1947 г., Япония страда от остър недостиг на петрол, храни и други стоки, докато производството на електричество било в излишък, тъй като почти нямало домакински уреди или големи потребители на електричество.

При такива условия, с насърчаването от страна на правителството, се появяват много електрически превозни средства от стартиращи производители на автомобили.

Японският електромобил Tama EV е създаден през 1947 г., когато компанията създала първият работещ прототип на двуместен пикап с товароносимост 500 кг и мощност на постояннотоковия тягов двигател 4,5 к.с. Максималната му скорост достигала 34 км/ч. Името ТAMA било избрано в чест на района, в който бил създаден.

След това бил създаден лек автомобил с 4 места и две врати, който развивал 35 км/ч. Производителят обаче препоръчвал 28 км/ч, като икономична скорост на движение. И двата автомобила можели да изминат средно 65 км с едно зареждане на батериите, но на тестове (вероятно в по-благоприятни условия) бил достиган пробег от 95 км.

Японският електромобил Tama EV събрал доста нови идеи въведени от инженерите на фирмата. Една такава идея била отделението за батериите. Два пакета от батерии били поставени на подвижни стойки, които се прибирали в праговете на автомобила пред задните колела. По този начин смяната ставала много бързо и вместо автомобилът да чака неподвижен да се заредят батериите му, можело бързо да му се поставят вече заредени батерии и той да може да продължи да работи.

Японският електромобил Tama EV имал и друго предимство в следствие на тази конструкция. Центърът на тежестта бил разположен много ниско, което се отразявало много добре на управляемостта и стабилността на автомобила. Интересен факт е, че и товарната и пътническата версия можело да се поръчат и с бензинови двигатели. Те били с по четири цилиндъра и работен обем от едва 0,76 литра.

Електрическият вариант бил много по-тих и освен това бил много по-пъргав със значително по-добро ускорение. Общата дължина на автомобила била 3,035 м, ширината му била 1,230 м, а височината 1,630 м. Междуосието било точно 2 м. Общото тегло възлизало на 1100 кг. Оловните батерии били с капацитет от 162 Аh при напрежение от 40 V.

Японският електромобил Tama EV имал в известна степен аеродинамична форма (според тогавашните разбирания) на купето, която загатвала за участието на авиационни инженери в дизайна на електромобила. Предният капак бил с доста заоблени форми, а предното стъкло било напълно плоско.

Пред водача в дясната част на автомобила била поставена една чистачка. За обратно виждане било предвидено само едно огледало, което се намирало вътре в купето. Пътепоказателите не били светлинни, а механични и се показвали и прибирали. На арматурното табло водачът разполагал с амперметър, волтметър, километраж, както и няколко бутона.

Хромираните брони в тандем с няколко хромирани лайсни придавали на ТАМА леко луксозен вид.  Автомобилите се произвеждали до 1950 г. и се използвали основно за таксита.

Японският електромобил Tama EV е бил особено подходящ за използване в планинските райони, където се намирали водните електроцентрали и енергията била много лесно достъпна. Производството му било прекратено малко след избухването на корейската война. Тогава цената на оловото рязко се повишила, докато тази на горивото спаднала и така от чисто икономически съображения не било толкова изгодно да се използват електрически автомобили в Япония.