Kübelwagen – германският щабен автомобил 

Снимка: Bundesarchiv


84 / 100

Kübelwagen е военен автомобил, създаден за нуждите на Вермахта на базата на Volkswagen Käfer (От немски Кефер – бръмбаризвестен повече в България, като костенурка). Задачата за създаването му била възложена лично от Хитлер на Фердинанд Порше, като изискването му било автомобилът да изминава много километри с малко гориво и в него да има място за четирима души.  

Kübelwagen (буквално: “автомобил-кофа”) е немска дума, съкратена форма на Kübelsitzwagen (буквално: “автомобил със седалка-кофа”) и е военен жаргон за обозначаване на полеви коли без врати, при които седалките са с формата на дълбок леген, или кофа, за да се предотврати падането на пътниците от превозното средство при неравен терен. Въпреки че Kübelwagen има врати и седалките са различни, това име се е наложило. 

Kübelwagen - редукториKübelwagen бил представен за първи път през ноември 1938г. Първите бройки имали доста недостатъци, които били неприемливи за комисията съставена от представители на военните и SS. Сред тях били невъзможността за движение с пешеходна скорост (недостатък, който не позволява на автомобила да участва в паради), малкият просвет и чупливото окачване. За увеличаване на просвета и намаляване на скоростта били монтирани редуктори.

След отстраняване на проблемите, автомобилът бил одобрен под официалното име Type 82 и производството му започнало през 1940 г. Неговите способности били бързо оценени от войниците и офицерите. Kübelwagen не се използвал често в най-предните линии на фронта била, тъй като каросерията била открита и пътниците били покрити само с гюрук. За сметка на това ръбатият Volkswagen бил използван за логистика в тила и за транспорт на висшите офицери до места, от които да наблюдават бойните действия.  Някои модификации притежавали лека бронировка и стойки за картечница. 

Конструкция

Двигателят на Kübelwagen  бил боксер с въздушно охлаждане и бил взаимстван от Volkswagen Käfer (Бръмбара, Костенурката), но мощността му била намалена от 25 на 22,5 к.с., за сметка на увеличения ресурс. Както и при предшественика си бил поставен в задната част на автомобила и задвижвал само задните колела. С тегло от само 460 кг. максималната му скорост достигала до 100 км/ч.

Военната версия на народния автомобил не трябвало да харчи повече от седем литра бензин на сто километра и за разлика от цивилната версия разполагала с четири врати, които се отваряли на 180 градуса. Багажникът се намирал зад задната седалка и можел да се отваря по всевъзможни начини.

Пространството около двигателя предлагало доста място и било използване за съхранение на инструменти, манивела и крик. Резервната гума била поставена на панела пред предното стъкло. Над предните калници били поставени стойки за кирка и лопата. В предната част на Kübelwagen били монтирани две куки за теглене, наподобяващи бивни на глиган.  При лошо време единствено гюрукът пазел пасажерите, а за особено лошо време се използвали прозрачни найлони, които да затворят пространството между вратите и гюрука.

Окачването било добре познатото от Костенурката с торсионни греди. За повишаване на проходимостта диференциалът бил с повишено триене.  

Като проходимост и мощност американският Willys превъзхождал Kübelwagen във всяко отношение. Немският автомобил обаче имал много добро поведение на пътя –  взимал много по-добре завоите и имал по-добър комфорт на возене от американския вседеход.  

Първоначална автомобилите били боядисвано в сиво, а след 1943 г. в пясъчно жълто, като на фронта им се поставяли и допълнителни цветове в зависимост от условията.  

Общо 36 модификации на Kübelwagen били на разположение на Вермахта. Произведените бройки били общо 50500. Използвани били на всички фронтове от всички родове войски. Бройките за Северноафринаския корпус били оборудвани със специални балонни гуми, които да не затъват в пясъка. Много автомобили оцелели като музейни експонати или в частни колекции.  

Доказателство за свойствата и качеството на автомобила бил фактът, че щом попаднел в плен на съюзниците те започвали да го използват и за целта дори създали инструкция за употреба на английски език.

 

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *