Що е скенер, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс?

 Дефиниции

Често се случва хората да използват неправилно медицинска терминология, както и да объркват различните термини един с друг. Един добър пример за това са термините “скенер“,  “компютърна томография” и “ядрено-магнитен резонанс“, които масово са се превърнали във взаимнозаменяеми думи.  Това обаче не е правилно.

Думата “скенер” обобщава всички видове устройства, които се използват за създаването на медицинско изображение на вътрешните част от тялото. Този вид образна диагностика чрез неинвазивни тестове се използва за поставяне на клинична диагноза на пациент. Също така при различни изследвания, както и за по-добра видимост при хирургически операции. Компютърната томография е един от методите за образна диагностика. Далеч обаче не е единственият такъв – други такива методи са например медицинската радиография и магнитно-резонансната томография.

Съответно “компютърна томография” не е фраза, която може да се използва като синоним на “скенер“, а само един от разпространените методи за получаване на медицински изображения. В широк смисъл всеки съвременен вид томография, тоест получаването на снимка на напречното сечение на обектите в тялото, е компютърна. Смисълът е, че за всяка томография е нужно да се използва компютър, но употребата на термина по този начин не е препоръчителна, защото е твърде обобщен.

Едни от най-широко разпространените методи за получаване на снимки вътре в тялото на пациент са компютърната томография и ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), още познат в медицинската терминология като “магнитно-резонансна томография”.

Компютърната томография (КТ) използва множество двуизмерни изображения, направени чрез рентгенови лъчи. Те се комбинират от компютър, за да покажат триизмерно от различни ъгли заснетата зона в човешкото тяло. Първият скенер за компютърна томография, достъпен за обществено ползване е създаден през 1971 г.

Ядрено-магнитен резонанс

Ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) е физически процес, при който атомните ядра (при човешкия организъм това са тези на водорода) в силно и неподвижно магнитно поле са раздвижени от по-слаби електромагнитни вълни. Това ги кара да произвеждат сигнал със специфична честота.  Ядрено-магнитният резонанс се използва много често в радиологията и с помощта на силни магнитни полета, радио вълни и компютър успява да създаде точни изображения на вътрешното състояние на организма. Медицинска диагностика с ядрено-магнитен резонанс се практикува комерсиално от 1981 г.

И Ядрено-магнитният резонанс, и компютърнатата томография създават изображения чрез така наречените “срезове” – чрез сканиране на тялото. В единия случай това става с рентгеново лъчение, в другия чрез ядрено-магнитен резонанс, се получават точни снимки на поредни, напречни срезове на човешкото тяло. Те могат да бъдат с различна дебелина и с тяхна помощ може да се открият образувания. по-малки и от 1 мм.

Разлики

Една от основните разлики между ядрено-магнитния резонанс и компютърната томография е това, че първият вид образна диагностика е по-подходящ за костни структури, проблеми с белите дробове, и откриването на различни видове рак. Вторият пък се ползва с предимството, че открива по-лесно и ефикасно проблеми с меките тъкани, например сухожилията и мозъка, и показва ситуацията в тялото с много повече детайли. Това е така, защото меките тъкани в тялото имат близка стойност на прозрачност към рентгеновите лъчения като тази на водата, което води до създаването на снимки с по-нисък и неясен контраст.

Компютърната томография създава много контрастни изображения на твърди материи като кост и метал, благодарение на тяхната радиопрозрачност. Ядрено-магнитният резонанс принципно е създаден, за да снима протони. Като следствие от това успява да снима по-точно меките тъкани, тъй като те съдържат основно вода и мазнини, които пък от своя страна са в голяма част водород, един от най-често срещаните протони.

Друга важна разлика е наличието на радиация при компютърнатата томография. За едно изследване с този метод човек бива облъчен с от 2 до 10 милисиверта. Това е приблизително количеството радиация, което средно статическият човек получава за 4-5 години. По тази причина компютърната томография не се препоръчва за бременни жени или деца. Магнитно-резонансната томография, от друга страна, не излъчва никаква радиация.

Предимства на различните методи

Сред предимствата на компютърната томография пред ЯМР са това, че при първия метод тестът е сравнително по-бърз. Времето за самото сканиране е обикновено по-малко от минута. Цялото изследване приключва обикновено до 5-10 минути в зависимост от това коя част на тялото се снима и дали има нужда от предварителна подготовка и инжекция. В случай, че се налага орален прием на контрастно вещество, тестът може да продължи от 45 до 60 минути.

По-краткото време за сканиране води до по-малка чувствителност към движения от страна на пациента. Тестовете с ядрено-магнитен резонанс отнемат от 15-20 минути до няколко часа (в зависимост от изследваната площ, обем и пр.). Следователно се изисква по-продължителна неподвижност от страна на пациента.

Важно предимство на компютърната томография, което не бива да се пренебрегва, е, разбира се, и цената. За едно и също изследване снимки с ядрено-магнитен резонанс обикновено струват около два пъти повече от тези с компютърна томография.

Компютърната томография е и по-комфортна за повечето пациенти, тъй като трае по-кратко. Единственото по-неприятно нещо, което може да усети пациент, е краткотрайно чувство за клаустрофобия (при по-старите модели с конструкция тип тръба). При магнитния резонанс повечето пациенти изпитват различни нива на тревожност и умора. Те често са предизвикани от продължителния престой върху твърда маса и от клаустрофобия (също при по-старите модели с конструкция тип тръба).

Изследвания чрез четодите на компютърнатата томография може да се провеждат върху пациент с метални импланти.  При ядрено-магнитния резонанс каквито и да е феромагнитни предмети може да предизвикат травма или изгаряне. Магнитно-резонансната томография не е препоръчителна и за хора с татуировки. И двата метода за образно диагностициране може да предизвикат проблеми при по-пълни хора, например над 150 кг, заради ограниченията на масите и техниката, които се използват.