История
Архимедовият винт е устройство, чието изобретяване се приписва на Архимед (287 – 212 г. пр.н.е.). Всъщност има сведения за използването му доста по-рано в Древен Египет, Асирия и Вавилон. Според някои изследователи архимедовият винт се е ползвал при напояването на Висящите градини на Семирамида (чието съществуване не е доказано) във Вавилон. Приблизително по същото време е изобретен от Херон Александрийски и йолипайлът.
Конструкция
Архимедовият винт представлява тръба, в която се върти винт, чиято повърхност е с формата на хеликоид. Тръбата е поставена под наклон от около 40°, като долният край е потопен във водата. При въртенето повърхността на спиралите на винта увлича със себе си вода, която се издига до горния отвор на тръбата. Не е необходимо да има много добра изолация между винта и тръбата, тъй като пропусканата вода преминава в следващия сегмент на винта и така количеството вода, което би се върнало до основата на винта е минимално. За задвижване обикновено са се ползвали хора, волове, вятърни колела и пр.
По-късно се появяват конструкции на архимедов винт, при които винтът е заварен / залепен за тръбата и двете се въртят заедно. Този конструкция е по-проста, но с по-голямо тегло.
Приложение
Още от древността архимедовият винт се е използвал за пълнене на напоителни канали, от по-ниско разположен воден източник. Днес архимедовият винт е в основата на конструкцията на съвременните винтови помпи. Също така на шнекоходите, на машинката за смилане на месо, на водни турбини за производство на електричество, на свердлото на бормашината и пр.
Няма коментари