Самолетът Bugatti 100 P се появява на бял свят през 1938 г., когато Еторе Бугати решава да навлезе и в състезанията със самолети и започва разработката на самолета Bugatti Model 100, като тайно се надявал при успех самолетът да се превърне в следващия изтребител на Франция. Машината имала революционна консрукция, създадена изцяло с идеята за развиване на максимална скорост. Инженерите заложили на максимална проектна скорост от 725 км/ч, при положение, че тогавашните самолети достигали около 480.
Конструкция
Не само за онова време, но и за наши дни самолетът Bugatti 100 P изглежда футурстично. Пилотската кабина се намирала в предната част на самолета, зад нея били разположени два осемцилндрови редови двигателя Bugatti T 50 B, които задвижвали два противоположновъртящи се двулопатни винта, разположени в носа на самолета. За допълнително олекотяване на двигателите коляновите им валове били изработени от магнезий.
Горивото се подавало в цилиндрите посредством карбуратори, като мощността се повишавала от специални, олекотени компресори. Същите двигатели с работен обен по 4,9 литра, които за състезателни автомобили развивали мощност 450 к.с., при Р 100 били допълнително форсирани до 550 к.с. Двата двигателя били монтирани зад кабината на пилота, като единият бил монтиран по-напред и в дясно, задвижвайки вал, преминаващ в дясно от пилота, а другият бил монтиран по-назад в ляво и задвижвал вал, който преминавал от ляво на пилота.
И двата вала се обединявали в редуктор, монтиран точно пред краката на пилота. Движението се предавало на два коаксиалновъртящи се винта, като предния двигател задвижвал задния винт, а задния двигател предния, като разбира се както споменах посоките им на въртене били различни.
Самолетът Bugatti 100 P имал иновации и при радиаторите. Те били така разположени, че да се получи наскоро открития ефект на Мередит. Този ефект се използва за компенсиране на въздушното съпротивление, предизвикано от въздухозаборника на радиатора на самолета. Идеята е въздух да се прекара през канал и се загрява от топлината на охладителната течност в радиатора. С повишаване на температурата се увеличава и обемът му, като се насочи към по тесен отвор, излизайки от канала загрятият въздух създава нещо като реактивна сила.
Самолетът Bugatti 100 P имал фюзелаж с дължина 7,75 м. Корпусът с изключително аеродинамична форма бил изграден от дървени елементи за максимално олекотяване. Общото тегло на аероплана било едва 1400 кг. Крилото било необичайно с обратна стреловидност и размах 8.235 м. В него се прибирали двете стойки на основния колесник.
Самолетът разполагал и с автоматизирана система за регулиране на задкрилките. При високо налягане на засмукания от двигателите въздух и ниска скортост те се конфигурирали в положение за излитане, а при ниска скорост и ниска мощност се конфигурирали в положение за кацане. При пикиране задкрилките заставали в позиция, като въздушни спирачки.
Самолетът Bugatti 100 P имал опашка, която сама по себе си представлявала едновременно произведение на изкуството и прецизно инженерно творение. Състояла се от три плоскости разположени на 120 градуса една спрямо друга, като най-долната била монтирана вертикално и в нея била поставена задната опора на колесника. Останалите, оформени като лястовича опашка имали отвори за охлаждане на радиаторите.
Въздухът се завъртал на 180 градуса, като преминавал през двусекционен радиатор, всяка от чиято секции се грижела да охлади единия от двигателите. Вече загрятият въздух се отвеждал към зона с понижено налягане зад крилото на самолета, откъдето напускал фюзелажа. Тази конфигурация с високо налягане на входа и ниско на изхода съсдавала естествен въздушен поток, като по този начин нямало нужда от допълнителен вентилатор.
След като проектирането приключило, производството на фюзелажа било поверено на фабрика за висококачествени мебели в Париж. Малко след като работата по прототипа започнала надвиснала опасността от война в Европа. Французите знаели, че нямали самолети, които да съперничат на немските изтребители. Самолетът Bugatti 100 P давал надежди да стане поне лек изтребител или за разузнавателен самолет, на който да се монтира по една картечница във всяко полукрило и самозапушващи се резервоари.
За съжаление самолетът Bugatti 100 P имал лошия късмет началото на проекта да се случи само година преди Втората световна война да завладее Европа и в частност Франция и за това работата по него била прекратена. След навлизането на немските войски на френска територия фирмата била принудена от властите да крие проекта и той да не се попадне в ръцете на врага.
Самолетът Bugatti 100 P бил скрит в плевник дълбоко в провинцията и така не бил открит от нацистите. Чак през 70-те години самолетът бил изваден от там и бил изпратен в САЩ за реставрация. Сглобеният оригинален самолет се намира в музей в американския град Ошкош.
През август 2015 г. американецът Скоти Уилсън сбъдва мечтата си и полита с поостроена от него реплика на Bugatti P 100. За съжаление година по-късно Уилцън загива при катастрофа по време на третия полет със самолета.
Няма коментари