Аеродинамичният автомобил Schlörwagen (чете се от немски Шльорваген) представлява автомобил с аеродинамична форма, разработен от немския инженер Карл Шльор в края на 30-те. Това бил период от историята на автомобилостроенето, в който конструкторите се опитвали да преодолеят наследството от фаетоните и каруците, както по отношение на формата, така и по отношение на скоростта. За пръв път машината била представена пред публика през 1939 г. на берлинския автосалон.

Конструкцията на Шльормобила

Младият конструктор Шльор още през 1936 г. предложил автомобилна каросерия с минимален коефициент на челно съпротивление. Лично под негов надзор институтът по аеродинамика в Гьотинген създава пълноразмерен модел на автомобила. Изпитанията в аеродинамичния тунел показали, че коефициентът на челно съпротивление на аеродинамичният автомобил Schlörwagen би било едва 0.113, при положение, че до тогава най-доброто постижение било 0.28, а за съвременните автомобили варира от 0.24 до 0.30.

За функционалния прототип било избрано шасито на Mercedes-Benz 170 Н, който е един от малкото модели със задноразположен двигател на швабската фирма. Рамата обаче била силно модифицирана. Водачът седял в средата на автомобила, като мястото му било между двете предни колела, а зад него имало места за още шест души. Алуминиевото купе било изработено от фирма в Есен. Междуосовото разстояние било 2.6 м., а общата дължина на автомобила 4.33 м. при височина от 1.48 м. Аеродинамичният автомобил Schlörwagen обаче бил необичайно широк за времето си. Ширината му възлизала на 2.1 метра и това било небходимо, за да могат колелата да се скрият в каросерията.

Други елементи, като фарове и панти на вратите също били скрити в купето. Единственият елемент, който компрометирал съвършенството на формата било рамото на чистачката пред водача. Капковидната форма, извитите прозорци и равният под били разковничето за постигане на максимална аеродинамика. Въпреки, че било изработено от алуминий футиристичното купе било с 250 кг по-тежко от това на Мерцедес 170. Формата на купето и изместеният назад център на тежестта правили автомобила особено нестабилен при страничен вятър. Мощността на двигателя била едва 38 к.с. при 3500 оборота и максимален въртящ момент 100 Нм. Теглото достигало до 1125 кг.

Представянето на автомобила

При сравнителните тестове аеродинамичният автомобил Schlörwagen развил 135 км/ч, което било с 20 км/ч повече от Мерцедеса и изразходвал 8 литра гориво на сто километра, което било с между 20 до 40 процента по-малко от референтния автомобил. Според конструктора машината можела да достигне максимална скорост от 146 км/ч.

След представянето си пред публика аеродинамичният автомобил Schlörwagen бил определен като грозен и заради избухването на Втората световна война през същата година никога не достигнал до серийно производство. Заради формата си получил прякорите “Яйцето от Гьотинген” и “Въшката”.

През 1942 г. на автомобила бил поставен външно звездообразен, петцилиндров двигател от пленен съветски самолет и с помощта на тласкащ пропелер бил задвижван по самолетна писта. Авиационният агрегат бил с мощност от 130 к.с.

Аеродинамичният автомобил Schlörwagen бил запазен до август 1948 г. След това самият Карл Шльор се опитвал да получи обратно от британската военна администрация, силно повреденото купе, но му било отказано и следите на автомобила се губят.

През 2007 г. в Германския аерокосмически център по случай стотнатаната му годишнина, били проведени тестове на макет със същата форма като на Яйцето от Гьотинген, които показали, че не се получавали абсолютно никакви завихряния около уникалното купе.

Коли

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *