Армейският скутер Welbike, наричан още и Parascooter се нарежда сред най-малките военни превозни средства от периода на Втората световна война. Мъникът бил проектиран така, че да може да бъде спускан с парашут и да повиши мобилността на парашутните формирования в зоните на десант. За целта мотоциклетът се поставял в стандартен контейнер, който се използвал от британската армия за снабдяване в бойни условия.
Конструкция на Welbike
Армейският скутер Welbike се произвеждал от фирмата Excelsior Motor Company в Ковънтри. Името на мотоциклета идвало от град Welwyn, където бил разработен и се появил през 1942 г.
Двигателят бил едноцилиндров, двутактов с работен обем 98 кубически сантиметра, производство на фирмата Villers. Той бил поставен хоризонтално в рамката и предавал движението без предавателна кутия към задното колело, посредством верижна предавка. Мощността от 1.5 к.с. била достатъчна мотоциклетът да може да развие максимална скорост до 30 мили в час или 48 км/ч. Дължината била 1.32 м., теглото възлизало на 31.8 кг., а резервоарът събирал 3.7 литра, с които можели да се изминат 145 км.
За да може армейският скутер Welbike да се събере в малките контейнери, седалката на мотоцилкета се прибирала максимално надолу, а воланът се сгъвал назад и се опирал върху двигателя. Цялата процедура по сгъване и разгъване отнемала около 10 секунди. Без предавки, окачване и само със задна спирачка Welbike не бил подходящ за дълги преходи. Welbike не разполагал и с никакви светлини, което напрактика не позволявало движението му в тъмната част на денонощието. Понеже карбураторът бил разположен над резервоара се налагало налягането да се повишава с помощта на малка ръчна помпа.
Произведени варианти
Армейският скутер Welbike бил произвеждон в три варианта. Първият, от който били изработени 1200 бройки, бил точно копие на протоипа, с по-мощен двигател, но не разполагал с калник на задното колело. Втората серия била разделена на две подсерии, първата от които имала малко подобрения, едно от които било поставяне имено на калника. От нея били произведени 1400 бройки. Третата серия била снабдена с по-различен резервоар и нова капачка, благодарение на която зареждането на гориво било по-лесно, защото при първата версия трябвало да се извади горивната помпа, за да се зареди.
В бойни условия обаче много често се случвало парашутистите и контейнерите (на контейнерите пишело Motor Cycle.) с мотоциклети да се приземят на различни места. В последствие откриването им отнемало доста време време и в немалко случаи ценният товар се озовавал в ръцете на врага. Малките колела и ниската мощност не били достатъчни за преодоляване на пресечен терен, и много често мотоциклетите били изоставяни от войниците, които решавали, че им е по-лесно да се движат пеша.
Много от последните бройки останали използвани и били изпратени в САЩ, където били разпродадени. Липсата на предна спирачка обаче не позволявала легалното им изпозлване на пътя и за това били изкупени предимно от фермери, които ги използвали по черни пътища.
Произвеждани са от 1942 до 1945 г. Поради малките си размери армейският скутер Welbike се оказал подходящ за локален превоз по летищата на Кралските военновъздушни сили.
Създателят на Welbike, Джон Долфин, на базата на мотоциклета след войната създава модела Corgi scooter, който се произвеждал от 1947 г. до 1954, като през това време били произведени и продадени над 27000 бойки. Малко от тях обаче се използвали от армията.
Армейският скутер Welbike послужил за основа на следващи разработки, като Honda monkey bike от 1960 г.
Няма коментари