Амфибията ЗИЛ-135 П е може би най-голямата в света и е едно от превозните средства разработени от ЗИЛ под номерацията 135. Те се различават коренно, въпреки, че носят един и същи моделен номер. Разработката ЗИЛ 135 П се откроява много категорично от останалите. Представлявала петтонна амфибия със задвижване 8х8.
Начало
Разработката на амфибията ЗИЛ-135 П започнала през януари 1961 г. Идеята била да се създаде самоходно плавателно превозно средство, което да представлява нещо като малък ферибот, който да свързва големи плавателни съдове със сушата. Освен това се залагало и на разработка на вариант с плоска палуба, който след като се свържат един с друг да образуват понтонни мостове, по които да преминава тежка техника. Още в началото на разработката обаче станало ясно, че образуването на плаващ мост с тези машини няма да е рентабилно и тази идея била изоставена.
Конструкция
В самото начало било предвидено корпусът на амфибията ЗИЛ-135 П да бъде изработен от фибростъкло, като силовият тракт и кабината за управление да са в задната му част. За разработката на плавателния корпус бил ангажиран Ленинградския корабостроителен завод, който създал умален макет и го подложил на изпитания. През февруари 1965 г. първият ЗИЛ-135 П с кодово име Делфин бил готов за изпитания.
При него кабината на екипажа била поставена в предната част и разполагала с място за четирима души, освен това имала отлична видимост и бронирани стъкла, а зад нея било помещението за пътници и товари, което събирало 22-ма души или 5 тона товари. Двата силови агрегата били разположени над най-задната ос. За основа на амфибията ЗИЛ-135 П бил избран ЗИЛ-135 К, но следата му била увеличена на 2500 мм. Двигателите били бензнови ЗИЛ-135 Я с по 180 к.с., които предавали мощността си към две тристепенни хидромеханични предавателни кутии. Всеки мотор задвижвал колелата от своята страна и така не било нужно използването на диференциали. Колелата нямали окачване, но разполагали със система за регулиране на налягането в гумите.
Всички елементи на амфибията ЗИЛ-135 П, които работели във вода имали повишено вътрешно налягане, за да се предотврати проникване на вода в тях. Барабанните спирачки били херметично запечатани. Корпусът бил от композитни материали, като фибро стъклото имало обшивка от пластмаса отвътре и отвън, като за подобряване на плаваемостта била поставена и пяна между отделните слоеве. За подобряване на хидродинамиката калниците на средните колела били покрити с капаци. Първата и последната ос били завиващи и при тях нямало как колелата да бъдат покрити.
При плаване амфибията ЗИЛ-135 П се задвижвала от два винта с диаметър 700 мм. При движение на сушата те се прибирали с специални ниши. Винтовете били затворени в специални кожуси, които се въртели, благодарение на което конвенционалните водни кормила били премахнати. Управлението ставало от волана на автомобила, посредством лостова система и хидроусилвател. Резервоарът за гориво събирал 560 л. и също бил изработен от фибростъкло. Формата на носа била специално разработена с две изпъкналости встрани, за да насочва потока под корпуса на машината. Дължината на превозното средство била 13.8 м, ширината била 3.15 м., а височината 3.1 м. С тези си размери теглото достигало 14 тона, а с пълно натоварване до 20 т. Максималната скорост по шосе достигала 65 км/ч, а по вода до 16,4 км/ч.
Тестове
Първите изпитания на амфибията ЗИЛ-135 П били проведени в река Москва. При първото плаване ЗИЛ-135 П загубил управление, като станало ясно, че причината е в повреда на системата за управление на винтовите колони. Тестовете продължили до късната есен на 1965 г. в Балтийско море. Оказало се, че амфибията ЗИЛ-135 П била способна да плава в открито море при вълнение до 5 бала, а в крайбрежните зони до 2 бала и да се справя с не много дебел лед. На сушата ЗИЛ-ът преодолвал окопи с ширина 2.5 м, стръмни склонове до 31 градуса и снежна покривка с дебелина 0.6 м.
В съответствие с нуждите на Военноморските сили на СССР, през октомври 1966 г. автомобилът бил превърнат в товарен вместо пътнически и отново е тестван. През юли същата година неочаквано се появила друга съблазнителна идея, а имено да бъде използван като основа за изстрелването на безпилотния комплекс “Полет” на ВВС, но след това се решило това да бъде наземна платформа – БАЗ-135МБ.
През декември била разработена нова техническа задача за специалното морско транспортно земноводно ЗИЛ-135ТА за Военноморските сили, но проектирането и производството му били замразени с умишлено решение на ръководството на ЗИЛ. През 1970 г. било решено амфибията ЗИЛ-135 П да се тества като средство с което да се снабдяват експедиции в северния ледовит океан. За целта ЗИЛ-135 П бил стегнат отново и му бил монтиран кран за улесняване на товарене и разтоварване на тежки товари и оборудване.
Няма коментари