Citroen H, или както се нарича още Citroen Type H е представен за първи път на парижкото атомобилно изложение през 1947 г. Този на пръв поглед грозноват ван се оказва толкова напредничав и практичен, че се произвежда през следващите 33 години.
Конструкция
Заданието към инженерите било да създадат товарен автомобил, като използват максимален брой компоненти от вече съществуващи модели на фирмата. Разработката всъщност започнала през 1942 г., но Втората Световна Война забавила появата на модела пред широката публика. Двигателят бил четирицилиндров редови с работен обем 1900 см3 и мощност от 50 к.с., взаимстван от модела 11 CV, известен като Citroën Traction Avant, а предавателната кутия с три предавки, интериора и окачването били взети от модификацията му 15 CV. Фаровете били от Ситроен 2CV, а приборите на таблото също от Citroën Traction Avant.
Спирачките били барабанни с хидравлично управление, а ръчната действала върху предните колела. Окачването било торсионно с амортисьори, като на предната ос имало четири, а на задната два. Автомобилът бил с предно предаване и бил много ремонтопригоден, защото демонтажът на двигателя, заедно с предавателната кутия и предния мост, бил много лесен и бърз, поради щедрия достъп. Кормилното управление било изпълнено с рейка и пиньон. Максималната скорост достигала 78 км/ч. Ванът се задоволявал 13 литра бензин за изминаването на 100 км.
С времето Citroen H получил редица измения, като през 1961 г. се появява версия с четири цилиндров дизелов двигател Perkins с работен обем от 1600 кубически сантиметра, развиващ 42 к.с. Едновременно с това шестволтовата електроинсталация била заменена с дванадесет волтова. Моделът от 1964 г. бил с цяло предно стъкло, а не както предходните модели с разделено стъкло. Преработките от 1972 г. пък снабдили Citroen H с хидропневматично окачване на задната ос. Общият брой на произведените автомобили във Франция бил 478743, като още 10016 били произведени в Холандия.
Иновации
Освен, че Citroen H бил първия товарен автомобил спредно предаване той бил първия със самоносеща каросерия, без шаси и независимо окачване на всички колела. Въпреки иновациите той си оставал един работен кон, като това се внушавало и от екстериора и от напълно спартанския интериор. Достъп до двигателя се осъществявал и през кабината, като това ставало посредством голям капак с дръжка за по-голямо удобство. Равният под на автомобила спомагал за лесното товарене и разтоварване, като в зависимост от модификацията товароносимостта му харирала между 850 и 1500 кг.
Иновативна била и конфигурацията на вратите. Отдясно на каросерията на Citroen H била монтирана плъзгаща се странична врата, а задната се състояла от три части, две от които се отваряли настрани, а третата нагоре, докато вратите на кабината се отваряли назад. В товарния отсек спокойно можел да се събере кон. Колелата били изнесени в четирите края на автомобила, като по този начин се увеличавала товарната площ. Управлението било много лесно, благодарение и на ниския център на тежестта.
Рифелованата (гофрирана) ламарина, която била вдъхновена от дизайна на германския транспортен самолет от Втората световна война Юнкерс 52 и плоската предница придавали на работника индивидуален вид. Рифеловането бил лесен начин за повишаване на якостта на конструкцията без добавяне на допълнително тегло. Резервното колело стояло изправено от дясната страна на каросерията и било покрито със специален капак.
Дължината на Citroen H и конфигурацията на каросерията варирали значително в зависимост от предназначението. Освен автомобил за доставки Ситроенът се използвал и за линейка, полицейски автомобил, подвижни магазинчета и какво ли още не.
Няма коментари