Curtiss Wright X-19

71 / 100

Curtiss-Wright X-19 е прототип на корпорацията Curtiss-Wright, която стартира през март 1960 г. и има за цел разработката на летателен апарат, който да може да излита вертикално и да служи като транспортна летателна машина за американската армия.

Конструкция на Curtiss-Wright X-19

Curtiss-Wright по това време е производител на витла. Именно за това нетрадиционната конструкция била съобразена изцяло с изискванията на витлата. Целите при конструирането били да се увеличи максимано далечината на полета, да се намалят шума и вибрациите, спрямо тези на хеликоптерите. Фюзелажът на Curtiss-Wright X-19 бил изцяло метален.

Задвижването на Curtiss-Wright X-19 било поверено на газотурбинен двигател, който при първия вариант на машината трябвало да задвижва два пропелера, чиито оси можели да застават и хоризонтално и вертикално. Интересен е фактът, че в началото от корпорацията производител решили за заложат на ванкелови двигатели за задвижване на проекта си, но относително ниската мощност и слабата надеждност били причината конструкторите да преминат към газотурбинни агрегати.

Струята от отработените газове на двигателя била постоянно насочена надолу, за да осигурява по-голяма стабилност на машината при полет с ниски скорости и при зависване. За да имат максимално голяма подемна сила, роторите били специално разработени и били по-различни от тези на хеликоптерите. Военните направили поръчка за два протипа на следващия модел, който разполагал с четири ротора и бил наречен Х-200, а в армията бил познат, като Curtiss-Wright X-19 А.

Този вариант имал по-дълъг фюзелаж, към който в предната и задната част било монтирано по едно високо разположено крило. В краищата на всяко едно от крилата бил монтиран по един накланящ се редуктор, задвижващ ротор с диаметър четири метра. При излитане и кацане плоскостта на витлата трябвало да бъде хоризонтална, а по време на полет – вертикална. Това накланяне се осъществявало с помощтта на хидравлични механизми. Благодарение на тази конфигурация машината била по-стабилна и можела да се конкурира с хеликоптерите по подемна сила.

При Curtiss-Wright X-19 A двигателите били два Avco Lycoming T55-L-5, като тези на хеликоптерите Chinook и също били монтирани във фюзелажа. Те развивали мощност от по 2200 к.с., а версията Т75 дори 2900 к.с. Предаването на мощността към пропелерите ставало с помощтта на седем редуктора и валове с диаметър 7,5 см. Колесникът бил триточков и се прибирал изцяло в корпуса. В кабината имало място за двама пилоти, които седяли един до друг. Машината можела да се управлява от всяко място, като това на командира било в дясно, както е при хеликоптерите. Летците не били доволни от обзора на кабината, но пък разполагали с катапултни кресла.

Самата машина тежала 4800 кг., като можела да повдига товари с тегло 1300 кг. Дължината ѝ възлизала на 13,54 м. Размахът на задното крило бил 7,16 м., а на предното 5,9 м. Височината била 5,18 м. Общата площ на крилата била 15,36 квадратни метра. На борда имало два резервоара с обем 860л. и един с капацитет 990 л., благодарение на които машината можела да измине между 1450 и 1850 км в зависимост от скоростта си на движение. Максималната скорост възлизала на 740 км/ч, а крейцерската била 644 км/ч. Скоростта на вертикално изкачване била до 20 м/с.

Изпитания

Първият полет на Curtiss-Wright X-19 А се състоял през ноември 1963 г. Предаването на мощността, изискването за съотношението мощност-тегло, преходът между различните режими на полет и многоосното управление правели машината много по-сложна за управление от летателните апарати с фиксирани крила, а дори и от вертолетите и за това изпитанията на подобен иновативен летателен апарат трябвало да продължат по-дълго време.

Един от най-критичните механизми били редукторите на витлата, които за съжаление довели и до фатална катастрофа на първия прототип, който бил унищожен, на 25 август 1965 г. За щастие никой от екипажа не загинал, но програмата била прекратена, заради което вторият прототип никога не бил завършен и не могъл да полети. Недовършеният прототип се съхранява, като музеен експонат в музея на военновъздушните сили на САЩ В Дейтън щата Охайо.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *