Едноосният влекач МАЗ – 529 е бил разработен за работа с различни прикачни устройства. Базиран на двуосния влекач МАЗ-528 той представлява уникална за времето си машина.
Основното му предназначение било да работи като част от самоходен скрепер Д-357. За главен конструктор на проекта през 1956 г. бил назначен В. Е. Чвялев, който по-късно се заел с разработката на многоосни шасита за ракетни установки.
Конструкцията
Двигателят представлявал двутактов дизел ЯАЗ-204А със 110 к.с., като такъв бил монтиран и в МАЗ-200. Той бил разположен пред оста и леко в дясно, за да остане място за кабината на водача. Мощността се предавала от двудисков сух съединител към четиристепенна предавателна кутия с двустепенен демултипликатор, а в колелата били монтирани планетарни редуктори. Спирачната система била пневматична с две барабанни спирачки.
Едноосният влекач МАЗ – 529 не разполагал с еластично окачване, но за сметка на това големите 28-инчови колела били с ниско налягане, като до извсестна степен поемали ударите от пътя по време на движение. Собствената му маса достигала до 8,5 тона, а при съчленяване цялата композиция можела да достигне до 34,5 т. Стабилността при движение обаче не била никак добра и по шосе не развивал повече от 40 км/ч. През юни 1958 г. проектът бил прехвърлен към завода в Могилев за производство.
Производство и модификации
През 1959 г. едноосният влекач МАЗ – 529 започва да се произвежда в завода МоАЗ като МоАЗ-529В. Двигателят вече бил по-модерния двутактов дизел ЯАЗ-206А с работен обем 7 л. и мощност 165 к.с. Трансмисията също била заменена с петстепенна, а съединителят станал еднодисков. Електрозахранването на 24 V, а горивото се съхранявало в два резервоара по 150 л. Кабината била изцяло метална, като в нея имало две независими седалки, една за водача и една за оператора на прикачния инвентар.
Собственото тегло нарастнало на 9 т., като размерите били дължина 4,2 м, ширина 2,95 м. и височина 2,93 м. Едноосният влекач МАЗ – 529 имал пътен просвет от 0,54 м. Разходът на гориво възлизал на 80 л/100км, като можел да измине до 385 км. Интерс за военните представлявал моделът МАЗ-529Е, разработен през 1961 г. Странното при него е, че теглото ми е намалено на 8,5 т, но разходът на гориво се увеличава на 120 л/100, а пробегът възлизал само на 250 км. Моделът МАЗ-529Д разполагал с допълнителна раздатка за агрегати на прикачените му полуремаркета.
В следващите години едноосният влекач МАЗ – 529 се появява и във версии с по 205 к.с. които се използвали за строителство на пътища, като товароносимостта им възлизала от 34 до 57 т. Тези варианти работели главно със скрепера Д-357Г. При него кофата за копаене се управлявала от хидравлични цилиндри и имала обем 9 м3.
Влекачът МАЗ-529 се използвал и с едноосни ремаркета Д-504 за превоз на земна маса, като малко бройки в тази конфигурация били зачислени към инженерно-строителни части. През 1969 г. бил разработен и вариантМАЗ-529М, с четиритактов дизелов двигател ЯМЗ-238А, който работел със скрепер Д-357М с десеткубикова кофа.
Освен, че с високата си производителност едноосният влекач МАЗ – 529 бил много полезен за промишлеността и строителството, той бил оценен от военните в СССР и като подходяща машина за теглене на ракетни установки. На негова база в последствие бил създаден влекачът МоАЗ-546, който намерил много по-широко приложение във въоръжените сили.
Няма коментари