Изобретение или не?
Електричеството е форма на енергия и се случва в природата, така че то не е “изобретявано”. Що се отнася до това кой го е открил, изобилстват много погрешни схващания. Някои приписват откриването на електричеството на Бенджамин Франклин. Неговите експерименти обаче само са помогнали за установяване на връзката между мълния и електричество, нищо повече.
Истината за откриването на електричеството е малко по-сложна от историята за човек, който пуска хвърчилото си. Началото на този процес всъщност датира от повече от 2000 години.
Да, днес електричеството ни помага в ежедневните дейности. Имаме светлина нощем и заредени телефони, за да позвъним на семейството и приятелите си. То обаче не винаги е било нещо, което хората са използвали по начина, по който го правим днес.
Първи сведения
През 600 г. пр. н. е. древните гърци установили, че триенето на козина върху кехлибар (фосилизирана дървесна смола) предизвиква привличане между двете. Това, което гърците са открили, е всъщност статичното електричество. През 30-те години на 20-ти век изследователи и археолози открили странни антични делви с медни листове. Възможно е това да са древни батерии, предназначени да произвеждат светлина в древните римски градове. Подобни устройства са открити и в археологическите разкопки край Багдад, което означава, че древните перси може да са използвали елементарен вариант на батерии.
До 17-и век са били направени много открития, свързани с електричеството. Примери: изобретяване на ранен електростатичен генератор, разграничаване на положителните и отрицателните токове, както и класификация на материалите като проводници или изолатори.
Въвеждане на термина “електричество”
През 1600 г. английският лекар Уилям Гилбърт използва латинската дума “electricus”, за да опише силата, която някои вещества проявяват, когато се търкат едно с друго. Няколко години по-късно друг английски учен, Томас Браун, също използва думата “електричество“, за да опише своите изследвания, базирани на работата на Гилбърт. През 1752 г. Бен Франклин провежда експеримента си с хвърчило, ключ и буря. Но с него просто доказва, че мълнията и малките електрически искри са едно и също нещо.
Първи открития
Италианският физик Алесандро Волта открива, че конкретни химични реакции могат да произвеждат електричество. През 1800 г. изгражда галванична батерия (ранна електрическа батерия), която произвежда постоянен електрически ток. На практика затова той е първият човек, който създава постоянен поток от електрически заряд. Волта извършва също и първото пренасяне на електричество. Той свързва положително заредени и отрицателно заредени проводници и провежда електрически заряд, или напрежение през тях.
През 1831 г. електричеството става приложимо за използване в технологиите. Това ставйа благодарение на Майкъл Фарадей, който създава електрическото динамо (примитивен генератор). С това се решава проблема за генериране на електрически ток по практичен начин. Примитивното изобретение на Фарадей използва магнит, който се премества вътре в намотка от меден проводник, създавайки малко количество електрически ток, който тече през проводника. Това отваря нови врати за американеца Томас Едисон и британския учен Джоузеф Суон. През 1878 г. те поотделно изобретяват крушката с нажежаема жичка в родните си страни. Всъщност преди това също е имало електрически крушки, но тази с нажежаема жичка е била първата практична крушка, която свети в продължение на часове, преди да изгори.
Електрическа крушка
Суон и Едисон по-късно създават съвместна компания за производство на такива лампи с нажежаема жичка, а през септември 1882 г. Едисон използва системата си за постоянен ток (DC), за да осигури енергия за захранване на първите електрически улични лампи в Ню Йорк.
По-късно сръбско-американският инженер, изобретателят и електрическият магьосник Никола Тесла, се превръща във важен участник при създаването на електричеството за търговски цели. Работи с Едисон и по-късно има много революционни открития в областта на електромагнетизма. Има също и конкурентни патенти с Маркони за измислянето на радиото. Той е добре познат с работата си с променлив ток (AC), двигатели за променлив ток и многофазна система за разпределение.
Прав и променлив ток
След време американският изобретател и индустриалец Джордж Уестингхаус закупува и разработва патентования от Тесла двигател за генериране на променлив ток. Работата на Уестингхаус, Тесла и други учени постепенно убеждава американското общество, че бъдещето на електроенергията е в променливия ток (АС), а не в постоянния ток (DC).
Разбира се, това далеч не са всички учени, които имат заслуга в това да можем да използваме електричеството в сегашния му вид. Една концепция, известна от хиляди години, започва да се развива от търговска и научна гледна точка благодарение на няколко гениални умове, работещи по проблема по едно и също време. В списъка на големите имена трябва да включим и шотландския изобретател Джеймс Ват, френския математик Андре Ампер и немския математик и физик Джордж Ом.
Разбира се, днес електричеството е напълно достъпно и е трудно да си представим живота без него. То ни спестява време, труд и усилия, които древните хора се е налагало да полагат ежедневно.
Няма коментари