Farman F.120 и неговите разновидности представлявали многомоторни самолети, разработени през 20-те години във Франция, които били използван като бомбардировачи, или пътнически самолети.
Конструкция на Farman F.120
Наричан още Jabiru, на името на латиноамреиканския щъркел, аеропланът бил с неприбираем триточков колесник. В различните си варианти той разполагал с два, три или четири двигателя. Фюзелажът на самолета бил много тесен и висок, като крилото било разположено в горната му част.
Вариантът F.121, наречен още F.3X бил първият летящ прототип и разполагал с 4 двигателя Hispano-Suiza 8Ac, V-образни 8-цилиндрови двигатели с водно охлаждане, развиващи мощност от по 180 к.с. разположени един зад друг в мотогондоли под крилата, като единият задвижвал теглещ, а другият тласкащ винт.
Тази схема обаче не позволявала добро охлаждане на задните двигатели и концепцията била променена. Версията F.4X разполагала с три звездообразни двигателя с по 230 к.с. Salmson Az-9. Тези двигатели били с водно охлаждане, нещо нетипично за звездообразните агрегати.
Третият двигател бил монтиран в горната част на фюзелажа, като придавал доста нестандартен вид на самолета и дори много хора го определяли като най-грозният самолет на света.
F.122 бил базиран на тримоторния вариант, но разполагал с два мотора Lorraine 12Dd, които развивали по 400 к.с. Били разработени и две военни версии, първата от които била F.123 с два двигателя Hispano-Suiza12 Hb. Това били 12-цилиндрови V-образни агрегати, които развивали мощност от по 450 к.с.
Втората версия се наричала F.124 и била задвижвана от два звездообрани двигателя Gnome et Rhone 9Ad Jupiter, развиващи 420 к.с. Като военни машиkи самолетите Farman F.120 освен бомби можели да носят и торпеда, а за самозащита били въоръжени със сдвоени картечници Lewis.
Лявото и дясното полукрила били с трапецовидна форма – характерна черта за фирмата Farman. Под всяко крило били монтирани по две V-образни стойки, в долния край на които били закрепени мотогондолите, които от друга страна били свързани към фюзелажа посредством малки крила.
При всички версии мястото на пилота и втория член на екипажа било в открита кабина над корпуса. От тази позиция обаче никак не било лесно да се управлява самолета при приземяване, поради лошата видимост. Благодарение на това обаче пътниците в цивилните варианти можели да се наслаждават на прекрасна гледка през остъкления нос на самолета.
В доланата част на носа били монтирани и два фара. Самолетите от всички варианти били с дължина около 14 метра, размах на крилото 19 и височина 4,5 метра. Площта на крилото била 81 квадратни метра.
Собственото тегло на Farman F.120 било 3404 кг, максималната излетна маса достигала до 5220 кг. Максималната му скорост можела да достигне до 200 км/ч, а крайцерската – 175. С едно зареждане самолетът можел да пропътува разстоянието от 760 км, благодарение на резервоарите с общ капацитет 1000 литра.
Цивилните версии на машината били използвани от Френските и Датските авио линии, като на борда можели да бъдат превозвани 9 пътника, разположени в ратанови кресла, а над тях били монтирани мрежи за багаж, като в купе на влак. Самолетите Farman F.120 покривали линиите Париж-Брюксел-Амстердам и Амстердам-Копенхаген.
Първият полет на Farman F.120 бил през 1923 и малко след това спечелил състезение за пътнически самолети, като наградата освен купа вклюювала и 500 000 франка. Въпреки това кариерата на тези самолети продължила едва до края на 20-те.
Няма коментари