Как се е появил сешоарът?

77 / 100

Сешоарът е един обичаен и широко разпространен домашен уред. Замисляли ли сте се обаче каква е историята му? Въпреки че е много удобен в днешния си вид, това не винаги е било така. Сешоарът е трябвало да претърпи доста промени през годините, преди да се появи като малкото, леко, ергономично и компактно устройство, което всички познаваме днес.

Устройства, чиято основна функция е да издухват горещ (или студен) въздух, за да се ускори процеса на съхнене на косата, са се появили в края на 19 век. За изобретател на стационарния сешоар обаче се счита френския фризьор и изобретател Александър-Фердинанд Годфруа (Alexandre-Ferdinand Godefroy), който патентова изобретения от него уред през 1888 г. Българската дума сешоар е чуждица навлязла в езика ни от френски, където думата е séchoir и означава “сушилня”

По това време сешоарът е бил доста различен. Представлявал е гъвкав, дебел маркуч, завършващ с нещо като издължена качулка, през които се подава горещ въздух от газова печка и се насочва така че да обдухва косата на потребителя. В тази си форма той се е използвал само като стационарен уред във луксозните фризьорски салони.

Сешоарът на Gabriel KazanjianИзобретението на Годфруа вдъхновило различни изобретатели и фризьори да правят свои разработки, които обаче страдали от същите проблеми – големи размери и тегло. Първият патент за преносим сешоар е издаден през 1911 г. в САЩ на името на Gabriel Kazanjian.

Сешоарът на Казанджиян има електрически нагревател и ръчно задвижване на перката. Механизмът за задвижване се състои от две ръкохватки с пружина, които се стискат и отпускат с ръка, като това движение посредством зъбни предавки се превръща във върталиво и задвижва перката.

Сешоарът става за първи път изцяло електрически чрез изобретението от 1926 г. от инженер, работещ за компанията Calor, Леон Туйе (Léon Thouillet). Наричан е “душ с топъл и студен въздух” и първоначално е използван в здравеопазването: за нанасяне на топлина върху болезнени зони и за обгаряне на рани с цел кръвоспиране.

Първите преносими сешоари са направени от метал и първоначално са снабдени с дървена дръжка, която по-късно бива заменена с бакелит. Те са били много тежки – близо 1 кг и доста неудобни за използване. Техните електрически връзки не винаги са били много безопасни и в крайна сметка са причинявали редица, понякога фатални инциденти, включващи прегряване и токов удар. Създаваният въздушен поток бил много слаб.

До края на 50-те години основните подобрения, направени в сешоарите, са били свързани с увеличаването на мощността, а самият механизъм – двигател, задвижващ вентилатор и електрически нагревател, не претърпяват промяна в основния си принцип на действие, а именно въздух, засмукван от едната страна, се загрява и се издухва от дрегата страна. Външният им вид, с форма на пистолет също остава почти непроменен.

Стационарните сешоари имали две основни конструкции –  с твърда “каска” и с гъвкава качулка. И двата типа съществуват и до днес.

Сешоарът преминава през по-нататъшни подобрения през 60-те години, когато металът е заменен с пластмаса, което го олекотява осезаемо. Освен по-лек, става и по-безопасен, с по-добра топлоизолация на дръжката и достъпен във всякакви цветове, форма и дизайн.

Някои сешоари от този период са се превърнали в колекционерски предмети, като модела, пуснат от Moulinex през 1968 г., чийто външен вид напомня на електрическа бормашина и чиято версия „Clémentine“ е направена в оранжево, най-модерния поп цвят по това време.

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *