Сешоарът е един обичаен и широко разпространен домашен уред. Замисляли ли сте се обаче каква е историята му? Въпреки че е много удобен в днешния си вид, това не винаги е било така. Сешоарът е трябвало да претърпи доста промени през годините, преди да се появи като малкото, леко, ергономично и компактно устройство, което всички познаваме днес.
Устройства, чиято основна функция е да издухват горещ (или студен) въздух, за да се ускори процеса на съхнене на косата, са се появили в края на 19 век. За изобретател на стационарния сешоар обаче се счита френския фризьор и изобретател Александър-Фердинанд Годфруа (Alexandre-Ferdinand Godefroy), който патентова изобретения от него уред през 1888 г. Изобретението му представлява голяма, седяща версия, която се състои от боне, прикрепено към тръбата на комина на газова печка. Годфруа е замислил сешоарът за ползване във фризьорския си салон във Франция. При ползване клиентът сяда под него.
Българската дума сешоар е чуждица навлязла в езика ни от френски, където думата е séchoir и означава “сушилня”
По това време сешоарът е бил доста различен. Представлявал е гъвкав, дебел маркуч, завършващ с нещо като издължена качулка, през които се подава горещ въздух от газова печка и се насочва така че да обдухва косата на потребителя. В тази си форма той се е използвал само като стационарен уред във луксозните фризьорски салони.
Изобретението на Годфруа вдъхновило различни изобретатели и фризьори да правят свои разработки, които обаче страдали от същите проблеми – големи размери и тегло. Първият патент за преносим сешоар е издаден през 1911 г. в САЩ на името на Gabriel Kazanjian.
Сешоарът на Казанджиян има електрически нагревател и ръчно задвижване на перката. Механизмът за задвижване се състои от две ръкохватки с пружина, които се стискат и отпускат с ръка, като това движение посредством зъбни предавки се превръща във въртеливо и задвижва перката.
Около 1915 г. сешоарите в ръчна форма започват да навлизат все по-широко на пазара. Това се дължи на иновациите на National Stamping and Electricworks под марката White cross, а по-късно на американската Racine Universal Motor Company и Hamilton Beach Co., които позволяват на сешоарът да бъде достатъчно малък, за да се държи на ръка.
Сешоарът става за първи път изцяло електрически чрез изобретението от 1926 г. от инженер, работещ за компанията Calor, Леон Туйе (Léon Thouillet). Наричан е “душ с топъл и студен въздух” и първоначално е използван в здравеопазването: за нанасяне на топлина върху болезнени зони и за обгаряне на рани с цел кръвоспиране.
Първите преносими сешоари са направени от метал и първоначално са снабдени с дървена дръжка, която по-късно бива заменена с бакелит. Те са били много тежки – близо 1 кг и доста неудобни за използване. Техните електрически връзки не винаги са били много безопасни и в крайна сметка са причинявали редица, понякога фатални инциденти, включващи прегряване и токов удар. Създаваният въздушен поток бил много слаб.
До края на 50-те години основните подобрения, направени в сешоарите, са били свързани с увеличаването на мощността, а самият механизъм – двигател, задвижващ вентилатор и електрически нагревател, не претърпяват промяна в основния си принцип на действие, а именно въздух, засмукван от едната страна, се загрява и се издухва от другата страна. Външният им вид, с форма на пистолет също остава почти непроменен.
Стационарните сешоари имали две основни конструкции – с твърда “каска” и с гъвкава качулка. И двата типа съществуват и до днес.
Сешоарът преминава през по-нататъшни подобрения през 60-те години, когато металът е заменен с пластмаса, което го олекотява осезаемо. Освен по-лек, става и по-безопасен, с по-добра топлоизолация на дръжката и достъпен във всякакви цветове, форма и дизайн.
Някои сешоари от този период са се превърнали в колекционерски предмети, като модела, пуснат от Moulinex през 1968 г., чийто външен вид напомня на електрическа бормашина и чиято версия „Clémentine“ е направена в оранжево, най-модерния поп цвят по това време.
Няма коментари