Често някои хора, особено неспециалисти, не правят разлика между метеор и метеорит. Някои дори бъркат астероиди и комета. Така че, нека изясним термините и да разгледаме разликите между метеорно тяло, метеор, метеорит, астероиди и комета.
Астероиди (англ. asteroid)
С телескопите на XVIII век не е било възможно първите открити астероиди да бъдат наблюдавани в детайли. Виждали са се като точкови обекти, подобно на звездите. Поради това обаче, че са се движели по небето (за разлика от звездите), знаменитият астроном Сър Уилям Хершел предлага названието “астероиди” (от гръцки ἀστεροειδής — star-like, звездоподобен). Това са големи парчета скална маса, с диаметър повече от един метър, които летят из цялата Слънчева система.
Най-големи струпвания на астероиди има между орбитите на Марс и Юпитер (т.нар. Астероиден пояс), както и по самата орбита на Юпитер. Вторите се наричат съответно Гърци и Троянци и обикалят около Слънцето заедно с газовия гигант. Съществуват и астероиди с орбити, близки до тази на Земята (near-Earth asteroids).
Комета (англ. comet)
Може да се каже, че кометите са подобни на астероидите, но с една важна подробност — разлика в химичния състав. Докато астероидите са съставени главно от скална маса, то кометите са формирани основно от прах, лед (както воден, така и сух), метан, амоняк и доста по-малко количество рохкава скала. Наличието на вода под формата на лед е обосновано от това, че кометите са се формирали във външните части на Слънчевата система, далеч от Слънцето, където температурата е по-ниска и не е позволила изпаряване на водата.
По размери ядрата на кометите могат да варират от диаметър няколко стотин метра, до няколко десетки километра. Най-голямата до момента наблюдавана комета е Hale–Bopp, с радиус около 30 километра (Fernández, Y. R. 2002. Earth, Moon, and Planets, 89, 3).
Една от теориите за зараждането на живота на Земята е, че той може би е донесен от комети, за което можем да съдим по наличието на органични съединения в ядрата на тези космически тела.
Откъде идват
За “резервоар” на комети в нашата Слънчева система се счита облакът на Оорт — сферичен облак от ледени късове, обгръщащ цялата Слънчева система и простиращ се на между 50 000 и 200 000 астрономически единици от Слънцето (за една астрономическа единица, или AU, се приема разстоянието между Слънцето и Земята — приблизително 150 милиона километра).
Неговото съществуване не е потвърдено, тъй като няма как да бъде наблюдаван, но учените смятат, че този регион е основният източник на комети. поради гравитационното си взаимодействие с тела във външната част на Слънчевата система, някоя може да започне да се движи по траектория, приближаваща я до Слънцето.
Когато се приближи достатъчно до нашата звезда пък, ледът в ядрото на кометата започва да сублимира (преминава директно от твърдо в газообразно състояние). Така за наблюдателите стават видими две отличителни черти — комата и опашката на кометата. Първата е слой изпарен материал около ядрото, а втората — изпаряващи се частици, които противно на очакванията не следват кометата в нейното движение, а винаги сочат обратно на Слънцето, тъй като биват “избутвани” от слънчевия вятър.
Метеорно тяло (англ. meteoroid)
Метеорните тела са скално-метални късове с диаметър под един метър. Те летят в пространството и понякога навлизат в атмосферата на Земята. Ако това се случи, те се нагряват от триенето с горните слоеве на атмосферата и по този начин могат да бъдат разрушени.
Метеор (англ. meteor)
Когато дадено метеорно тяло навлезе в атмосферата, то започва да свети поради високата температура, получена по време на триене. Така метеорните тела се превръщат в метеори, или “падащи звезди”. Т.нар. метеорни потоци пък са много на брой метеори, навлизащи в атмосферата на Земята през кратки интервали от време. Източникът в този случай не са случайно попаднали по пътя на Земята метеорни тела, а прах, оставен по тази траектория от преминала по-рано комета.
Известният ежегоден метеорен поток Персеиди например, е породен от прахта на периодичната комета 109P/Swift–Tuttle, чиято орбита Земята пресича веднъж годишно през август. Тъй като траекториите на метеорите в даден метеорен поток са паралелни, изглежда, че те идват от една точка на небесната сфера. Така потоците се кръщават на съзвездието, от което произхождат.
Макар названието да не е официално, думата “болид” се използва от професионалните и любителите астрономи, когато става въпрос за изключително ярък метеор.
Метеорит (англ. meteorite)
Ако един метеор оцелее навлизането си в земната атмосфера и не изгори от високата температура и налягане, породени от триенето, той достига повърхността на Земята. Това тяло вече наричаме метеорит. Обикновено метеоритите са малки скални парчета с диаметър до няколко сантиметра, но разбира се, има и изключения. В много редки случаи някой астероид с орбита, близка до Земята, може да навлезе в атмосферата и дори да оцелее до попадането си на повърхността.
Челябински метеор
Известният Челябински метеор например, който падна над Русия през 2013 година, бе породен от астероид с диаметър около 20 метра. Той бе изключително ярък и поради високото налягане експлодира високо в небето. Такива астероиди са изключително опасни, защото могат да нанесат огромни щети, както се случи и в Челябинск. Там прозорците на голям брой сгради бяха изпотрошени от ударната вълна при експлозията. Парчета метеорити с различни размери бяха открити дни след взрива навсякъде из Челябинск. Най-голямото парче, с маса повече от 650 килограма, бе извадено от езерото Чебаркул (Herszenhorn, D. M. 2013. “Lifted From a Russian Lake, a Big, if Fragile, Space Rock”. New York Times).
Динозаврите
Смята се, че измирането на динозаврите е в резултат на сблъсък на Земята с огромен астероид, чийто диаметър е бил между 10 и 15 километра. Следи от подобен сблъсък са открити през 90-те години на миналия век в Мексиканския залив — кратера Чиксулуб, който е с диаметър около 180 километра. Теорията е подкрепена от наличието на иридий в седиментен слой скали на възраст приблизително 65 милиона години.
Проучванията сочат, че тогава се е случило и измирането на влечугите. Този химичен елемент е изключително рядък тук, на Земята, но се среща често в състава на астероидите. Повече информация можете да намерите в научната статия със заглавие “The Chicxulub Asteroid Impact and Mass Extinction at the Cretaceous-Paleogene Boundary” (Schulte, P. et al. 2010. Science, 327, 1214).
Няма коментари