Картечницата Максим е един от родоначалниците на автоматичното оръжие. Изобретена е от родения в САЩ британски инженер Сър Хайръм Стивънс Максим (Sir Hiram Stevens Maxim). Картечницата наречена с неговото име е представена пред отбрана публика през 1884 г. Самата разработка обаче започнала през 1881 г. Това оръжие най-често се свързва с колониалните войни в периода от 1886 до 1914 г, но в последствие се произвежда от редица държави, като взима участие и в двете световни войни.
Конструкция
Идеята на картечния механизъм на кратко, е енергията от отката да се използва за зареждане на следващия патрон в цевта, вместо ръчно задвижван механизъм.
Патроните се подавали отстрани посредством лента. Картечницата Максим била с водно охлаждане, благодарение на което цевта не прегрявала при продължителна стрелба. Основният недостатък било високото и тегло, което я правело неподходяща за участие в атака. Друг недостатък бил необходимостта от осигуряване с вода. Като цяло конструкцията била по-сложна от картечниците с въздушно охлаждане.
В сравнение с модерните картечници, картечницата Максим била тежка, обемна и неудобна. Тежала 67.5 кг. заедно с водата за охлаждане, но без боеприпаси, щит и колесен лафет и сам войник не можел да борави с нея. С пълно оборудване и лафет с големи колела общото тегло достигало 244 кг. За пренасянето и установяването и бил необходим разчет от 4 до 6 души, които да носят самата картечница, туба с вода, кутиите с лентите за патрони и кутия с резервни части. При вече установена позиция за стрелба били необходими двама или трима души. Освен стрелеца, другите хора били необходими за бързо презареждане, набелязване на цели и носене и готови боеприпаси и вода.
Скоростта на куршумите била 744 м/с, а скорострелността възлизала на 600 изстрела в минута, като на една лента имало 250 патрона.
Разпространение
Картечницата Максим била използвано по целия свят до 1959 г., като според някои източници руснаците ги използвали до 80-те години по границата с Китай. Според някои източници е на вйоръжение и до днес в някои регионални конфрикти в Африка.
Картечницата Максим в Русия
След успешна демонстрация на картечницата Максим в Швейцария, Италия и Австрия Хайръм Максим пристигнал и в Русия с демонстрационен образец с 45.ти калибър (11,43 мм). През 1887 г. се провели изпитания с преработен екзепляр за 10,67-мм патрон от винтовка Бердана с димен барут. На 8 март 1888 г. с картечницата стрелял император Александър III. След изпитването, представителите на руското военно ведомство поръчали 12 броя образец 1885 г. с 10,67-мм патрон от винтовка Бердана.
Доставката в Русия на картечниците е поверена на фирмата Vickers, Sons and Maxim. Те са доставени в Санкт-Петербург през май 1889 г. Междувременно от новото оръжие се заинтересувал и флотът и поръчал още два броя за провеждане на изпитания.
По нататък винтовката Бердана е снета от въоръжение и картечницата Максим бива преработена за 7,62-мм патрон от руската винтовка Мосин. През 1891—1892 г. за изпитания са сглобени пет такива броя, а в периода 1897—1904 г. са поръчани и доставени още 291 картечници.
Руските военни останали много доволни от представянето на закупените дотогава бройки. Вследствие на това военното командване сключило договор с Vickers, Sons and Maxim за производство по лиценз в държавния арсенал в Тула. Моделът е наречен PM 1905. и се явява копие на модела от 1887 г. с месингова водна риза. Тази модификация била монтирана на стойка с три или четири крака, както и на стойка с колелца. През 1910 г. е готов и подобрен вариант на руския Максим.
Оцветен в зелено, той получил редица промени, една от които е уникалната извита стойка с колелца в предната част, измислена от армейския полковник А. А. Соколов. Сред подобренията бил голям брониран щит, който стоял перпендикулярно над цевта и предпазвал стрелеца от настъпващ огън от малки оръжия и артилерийски шрапнели. За да може да се използва мерника в щита бил изрязан отвор.
Оригиналната конструкция на Хайръм Максим предвиждала поставянето на подобни бронирани плочи, но само при руската версия била с такава големина. Практиката показала, че бронята била особено полезна при отбраната на фиксирани позиции. Въпреки това, войниците често махали предпазния щит, защото тежал 11 кг. и ги правил по-видими за врага. Водната риза също била преработена с цел намаляване на теглото чрез гофриране, спрямо ранната британска версия. В Русия картечницата била произвеждана в Тула и Ижевск. Руските производители създали и вариант, при който четири картечници били поставени една до друга с общ мерник, като се използвали главно за стрелба по въздушни цели.
Картечницата Максим в други държави
Освен в Русия картечницата Максим е станала основа и за куп последващи оръжия по целия свят. На нейна база германците разработили картечниците MG 01 и MG 08. Швейцарската фирма Waffenfabriken от Берн създала Maschienengewehr Modell 1911. Китайците също разработили своя версия. Финландската версия можела да се охлажда със сняг и лед за употреба при студени условия, като този способ бил използван и от руснаците. Калибърът на картечницата е бил различен при различните производители.
Списъкът с войните, в които е участвала картечницата Максим и дългият списък с армиите, които са я използвали само доказва колко е била иновативна за времето си.
Няма коментари