Автомобилът Dymaxion бил създаден през 30-те години от конструктора Букминстър Фулър (Buckminster Fuller ). Формата на превозното средство наподобявала тази на цепелин и било проектирано да изминава 30 мили с един галон гориво, което можело да бъде и спирт или друг алкохол. Самият Фулър бил по-известен с необичайните си архитектурни решения през 40-те години.
Името на автомобила било абревиатура от Dynamic, Maximum и Tension (динамика, максимум и източеност)
Концепция
Иновативната идея за икономично превозно средство освен нетрадиционната форма включвала и поставянето на само три колела. Самият създател избягвал да го нарича автомобил, защото искал творението му в бъдеще освен да се движи по земята и да лети във въздуха. Машината била създадена по времето на Голямата депресия. В условията на криза изобретателят решил да постигне повече с по-малко. Освен да намали разхода на гориво капковидната форма била важна за това машината да полети, използвайки така наречените реактивни кокили (jet stilts), доста години преди изобретяването на реактивния двигател.
През 1933 г. Фулър събрал екип от 27 работници, много от които от Rolls Royce, които изградили първия прототип само за три месеца.
Трябва да се отбележи, че по това време аеродинамиката в автомобилостроенето е предизвиквала интереса и на други конструкторе. Такъв пример е тестовият автомобил McQuay-Norris Streamliner.
Конструкция
Фулър искал да постави ракетни ускорители в корпуса така, че Dymaxion да може да се издига. Реактивните кокили, които споменах по-горе представлявали система от пружини и ракетни искорители, каращи колата да отскочи от повърхността при излитане. Още при проектирането обаче хората от екипа били скептични, че Dymaxion някога ще полети. В крайна сметка усилията били насочени машината да заприлича повече на автомобил и да получи регистрация като такъв.
Склупторът Исамо Ногучи се заел със задачата да изработи макет на автомобила, който да бъде изследван в аеродинамичен тунел. Той придал такава форма на купето, че много специалисти го определяли, като гърбат кит. Обтекаемостта му обаче била толкова добра, че не създавала почти никакви завихряния по цялата си дължина. За целта фаровете и мигачите били интегрирани в корпуса и не били предвидени огледала за задно виждане.
В купето на Dymaxionтрябвало да могат да се съберат 11 души. Задвижването било поверено на осемцилиндров V-образен двигател Ford Flathead V8 с 90 конски сили, който бил разположен в задната част на автомобила пред единственото задно колело. Странното било, че той задвижвал предните колела. Управляемо било задното колело, но тази схема е подходящо само при движение с ниски скорости. То можело да се отклонява на 90 градуса, което осигурявало много малък радиус на завой на място. При движение с висока скорост управлението силно се затруднявало.
Дължината на Dymaxion била 6,1 м. Към метално носещо шаси били прикрепени колелата и двигателя. Към него била прикрепена и дървена каросерия, облицована с алуминиеви листове. За допълнително олекотяване носещата конструкция била осеяна с отворие. Гумите били Goodyear. Окачването се състояло от листови ресори, разположени напречно. При тази компоновка разходът на гориво бил около 7,8 л на 100км., а максималната скорост възлизала на 206 км/ч. Реално при изпитанията обаче били достигнати само 145 км/ч. С едно зареждане автомобилът можел да измине 90 мили. Мястото на водача било разположено пред предната ос.
Изобретателят смятал, че ще впечатли хора като Амелия Еърхард и Хенри Форд, и ще се пристъпи към масово производство, но в крайна сметка били построени само три прототипа на Dymaxion, заради скандален инцидент на входа на панаира в Чикаго през 1933 г. Един комисар много искал да види чудатия автомобил, както бил наречен от пресата, че приближил прекалено много своя автомобил и се блъснал в първия прототип.
Тромавият футуристичен модел се преобърнал от удара, при което загинал водача и били ранени пасажери, сред които бил шотландски шпионин и член на френското правителство. За инцидента било обвинено превозното средство на Фулър и то заради нетрадиционния си дизайн. Малко след инцидента Dymaxion, но изобретателят стигнал до извода, че превозното средство трябвало да се промени много, преди да се представи на широката общественост. По късно отново бил повреден при пожар, възникнал по време на зареждане с гориво.
По-нататъшна съдба на прототипите
Вторият и третият прототип на Dymaxion били много подобни на първия, като за разлика от него разполагали с централно разположен перископ за задно виждане. Единствено третият прототип разполагал с вертикален стабилизатор в задната си част. Той обаче бил нарязан за скрап през 1950 г.
Съдбата на втория прототип била неизвестна до 1968 г., когато той бил открит от група студенти по инженерство във ферма в щата Аризона. Самият фермер закупил превозното средство само за долар няколко години по-рано и го използвал за кокошарник, но останал много доволен като го продал, защото получил 3000 долара и така реализирал добра печалба.
В крайна сметка странната машина попаднала в колекцията на хазартния магнат Бил Хара. Попадайки на сигурно място превозното средство получило и необходимата грижа, като някои от панелите били реставрирани, за да не си личат годините в забрава.
Според някои експерти с иновативната си форма този превозното средство е считано за един от 50-те автомобила, които промениха света. Това е причината поради която редица ентусиасти сами са създали реплики на Dymaxion.
Няма коментари