Един от най-великите учени на всички времена се нарича Леонард Ойлер (Leonhard Euler). Има огромен принос в областта на математиката, физиката, астрономията, механиката и пр.
Роден в средата на април 1707 г. само на 17 години той се дипломира като магистър по изкуствата в университета на родния си град Базел. Това впрочем е най-старият университет в Швейцария, съществува и днес и е в челото на разни класации на университетите по света.
Първи стъпки в математиката
По време на следването си младият Леонард се запознава с братята Даниел и Николас Бернули. Те откриват в него математическия му талант. Благодарение на тях той започва да учи математика при баща им Йохан Бернули, който по това време е най-добрият жив математик в света.
През 1727 г. само на двадесет години, отново с помощта на двамата братя, е покакен да участва в учредяването на Руската академия на науките в Санк Петербург.
Заминаване за Русия
Назначен лично от Петър Велики, Леонард Ойлер продължава да работи в академията и след смъртта на императора, като преподавател по физика и математика. В началото освен да преподава на студенти той създава трудове, насочени към корабостроене, картография, теория на редовете и теория на числата.
Негово дело са формулите за изчисляване на греди и тяхната устойчивост към изкълчване. Негово дело е и теорията на еволвентното зацепване на зъбните колела.
Освен в математиката швейцарецът има редица трудове и в класическата механика и механиката на флуидите. Леонард Ойлер е човекът, въвел много от основните символи и термини в съвременния математически анализ, като функция, синус, косинус, тангенс и други.
Швейцарецът въвежда и така нареченото число на Oйлер във висшата математика, което е приблизително 2,71928 и константатa на Ойлер-Машерони или ойлеровата константа 0.57721.
1733 г. е годината, в която Ойлер се жени за Катерина Гзел, дъщеря на швейцарския бароков художник Георг Гзел (Georg Gsell). През годините им се раждат дванадесет деца, от които оцеляват само пет. Потомците на неговите синове и дъщери по-късно заемат редица ръководни постове в Руската империя през 19-ти век.
В следствие на многобройните си наблюдения на Слънцето Леонард Ойлер сериозно уврежда зрението си. Това обаче не го спира да твори тъй като той разполага с феноменална памет и способността да решава наум изключително сложни задачи.
Пруската академия на науките
От 1744 г. Ойлер работи в берлинската академия на науките, като ръководител на факултета по математика. Дори неофициално ръководи и цялата академия под строгия надзор на кайзер Фридрих Втори. Избухливият кайзер обаче не реагира никак отзивчиво на предложенията на швейцареца за финансиране на академията.
Огорчен от отношението към себе си през 1766 г. Леонард Ойлер решава да се завърне в Санкт Петербург, където остава до смъртта си през 1783 г. Животът му там обаче също не е лек тъй като той трябва да изкарва допълнителни средства за прехраната си като рисува карти, изгубил почти напълно зрението си.
Приносът на великия Леонард Ойлер към науката е огромен – диференциално и интегрално смятане, теория на редовете, тригонометрия, аналитична геометрия. Той написва аналитчен преглед на динамиката на Нютон.
През 1744 издава трудовете си за вариационното смятане. Негово дело са и ойлеровата теорема за многостените, ойлеровата права. Трудовете му в астрономията и небесната механика също са забележителни и фундаментални. Той има принос и към хидравликата, оптиката, картографията и много други.
Реално погледнато той допринася за развитието на всички дялове на математиката. С наблюденията си върху движението на твърдо тяло около ос той създава теорията на жироскопа. Занимавал се е с изучаване на трептенията на струните.
Намерил решения на редица задачи от науката за съпротивление на материалите и давал консултации по проблеми с устойчивостта на сгради. Освен в точните науки интересите на Леонард Ойлер се разпростират и във философията, музиката, медицина, биология и други.
Мостовете на Кьонингсберг
Градът Кьонингсберг (Калининград) е разделен от реки на три части. Те били свързани от седем изящни моста, но гражданите и гостите на града често спорели, дали човек може да мине последователно през всички мостове без да минава през някой от тях по два пъти.
В стремежа си да реши спора Леонард Ойлер създава теорията на графите и благодарение доказва, че е невъзможно преминаването без да се повтори някой от мостовете. Този метод се прилага и до ден днешен в помощ на организацията на транспорта.
Броят на публикуваните от него трудове е завиден дори и за писател на новели. През 1755 г. е приет за почетен чуждестранен член на Френската академия на науките. Фактът, че половината му трудове са създадени след като той напълно губи зрението си придава допълнителна тежест на произведенията му. Това разбира се е било възможно с помощтта на неговите асистенти.
За близо 60 години творческа дейност Леонард Ойлер е написал 40 книги, 760 статии и 15 труда, като се има предвид, че може би хиляди страници, изписани от неговата ръка са останали непубликувани. Приживе има издадени 550 публикации, а след смъртта си още 300.
Безкрайно голямо е числото и на неговите кореспонденции с други европейски учени. За да се обобщи по-ясно неговата производителсност може да се каже, че Ойлер има по едно откритие през всяка една седмица от своя професионален живот.
На 18 септември 1783 г. Ойлер получава мозъчен кръвоизлив след като обядва в дома си в Санкт Петербург и няколко часа по-късно умира.
Погребан е в Смоленското лютеранско гробище в Санкт Петербург.
Той престана да живее и изчислява – с тези думи френската академия на науките съобщила за смъртта на великия Леонард Ойлер.
Няма коментари