Проект Секунда е още една разработка за ракетоплан от съветската епоха, заедно с екранопланите Лунь и Орле. През 70-те екипът на Р.Е. Андреев получава задача да разработи следващото поколение на необичайните транспортни средства. Проектът получил номер 08970, но за по-лесно бил наричан Секунда.
Предназначение
Екранопланът от проект Секунда трябвало не само да се движи ниско над водната повърхност, но и да бъде достатъчно голям, за да служи като самолетоносач. Това би представлявало огромно предимство за СССР при евентуален конфликт със западните съперници. От него трябвало да излитат модерните за времето си изтребители МИГ-25. Бил създаден и представен летящ макет на екраноплана от който дори били изстреляни два макета на МИГ-25. Изчисленията показали, че общото тегло да реалната машина щяло да достигне до невероятните 8000 тона.
Концепция
Екранопланът от проект Секунда трябвало да бъде без опашка и де факто представлявал голямо летящо крило. За реализирането на подобна амбициозна разработка обаче трябвало да се преодолеят редица проблеми. Основните били свързани с двигателите които пораждали големи вибрации, които от своя страна силно влияели на стабилността на полета. Всъщност било решено екранопланът да се задвижва от два вида двигатели, които да осигуряват подходяща тяга в трите фази на полета (излитане, същински полет и кацане.)
Първата група двигатели на екранолана се състояла от от 8 газотурбинни двигателя. Те трябвало да задвижват машината при стартиране и били поставени на горната част на крилото. След развиване на скорост при установено движение те или били изключвани или преминавали в режим на по-малка газ. В първия случай обаче указвали много голямо съпротивление, а във втория изразходвали много гориво.
Втора група от турбовентилаторни двигатели, монтирани под екраноплана, тип НК-92 трябвало да осигури крайцерската скорост. Поради ниското си разположение обаче, лесно се наводнявали при движение. Тяхната работа също била причина за дестабилизиращ момент, който създавал опасност от разрушаване на конструкцията.
Опити за отстраняване на проблемите
След представянето на екранопланът от проект Секунда било взето решение да се преценят внимателно слабите му места и да се предложат различни решения на проблемите. Повишаването на транспортната ефективност на екранопланите зависела от увеличение на размерите им. С повишаване на теглото се подобрявала и способността за преодоляване на вълни по време на движение и машината се носела много по-сигурно по водната повърхност. Увеличените размери на крилото позволявали в него да се изградят отделения за екипажа и за товари, което водело до подобряване на аеродинамиката.
Липсата на опашка обаче влошавала стабилността и управляемостта. Това не било лесно за компенсиране и инженерите така и не намерили подходящо решение на този проблем. В опит за подобряване на стабилността било предложено първата група двигатели да бъдат монтирани в крилата, а не на допълнителни пилони, като насочват струята в една равнина с напречната ос на хидроплана. Турбовентилаторните двигатели трябвало да бъдат заменени с НК-44, които имали тяга от по 40-50 тона и да бъдат монтирани близо до центъра на тежестта.
Закриване на проект Секунда
Нерешените проблеми не позволили на екраноплана от проект Секунда реално да полети, а високата цена на проекта допринесла за неговото прекратяване. Все пак разработката продължила до разпада на СССР, но след това съдбата на този и на други проекти била да потънат в забрава сред архивите на съветските научни институти.
Няма коментари