ekranoplanat-orle

77 / 100

Екранопланът Орле (Орлёнок) е транспортно – десантен “кораб” разработен през 70-те в СССР.

В началото на на 70-те години сателитната технология вече се е превърнала във фактор в разузнаването на САЩ. Именно така американците откриват странен предмет в Каспийско море, който има крила и много големи размери. Редно би било да се заключи, че става дума за голям самолет, но фактът, че се намира в открито море изключва тази възможност.

Всъщност става дума за екранолан – сложен хибрид между кораб и самолет. Подобно на самолет той може да се движи доста бързо, но съвсем близо до морската или друга повърхност. Това не остава единствената разработка в тази област. Интересни са и проектите Секунда и Лунь.

Разработката

Щом става дума за разработка на голямо превозно средство в разгара на Студената война то няма как в нея да не са замесени и военните. Екранопланът Орле  е плод на нуждите от превозно средство, с което да осъществи светкавичен десант на голяма група войници и тежка техника. Тези нужди довеждат до създаването на напълно нова и необичайна концепция за превозно средство. Под ръководството на конструктора Ростислав Евгеньевич Алексеев през 1968 г. започва разработката на екраноплана. През ноември 1970 г. се стига и до началото на изграждането на пълноразмерен прототип.

Тестовете

Екранопланът Орле провежда първите си тестове по р. Волга в района на остров Теле. Мястото е избрано заради голямо тресавище с дължина от 8 км от западната страна на острова. Подобна голяма машина обаче не може да не остане незабелязана и местните жители започват да любопитстват.

Обяснението, което получават е че това е самолет, който е аварирал там и скоро ще бъде преместен. Макар и с някои трудности тестовете са успешни и през 1973 г. екранопланът Орле е разглобен и превозен по Волга до Каспийско море за по – нататъшни изпитания. Но за да се запази секретен проектът се поддържа версията, че това е плаващ стенд за изпитване на авиационни двигатели.

Въпреки успешните тестове през 1975 г. екранопланът Орле претърпява инцидент, при който корпусът му е повреден от преминаване през скали. Външно се забелязвали само нараняванията на обшивката, но поради твърдите и нееластични материали, които били използвани в конструкцията проблемът бил много по-сериозен, но скрит.

Носещата конструкция получила пукнатини, които при последващи изпитания довели до разпадане на опашката и двигателят НК-12МК просто изпаднал. Единствено бързата реакция на главния конструктор, който седял в кабината при всички изпитания спасила Орлето от потъване и позволила на екипажа да го изведе безопасно до сушата. Този инцидент обаче коства поста на Алексеев и го отдалечава от ордена Герой на социалистическия труд.

Въпреки несгодите констукторът и неговият екип си вадят съвсем точни изводи от инцидента и при следващите образци променят крехката сплав К482Т1 с алуминиево-магнезиевата сплав АМГ61. Инцидентът обаче е доказателство за това колко надеждна е машината. Все пак никой самолет не би могъл да оцелее, ако му се откъсне опашката.
Построени са общо пет машини.

Констукция и параметри

Екранопланът Орле има форма силно наподобява пътнически самолет. Корпусът е издължен, крилата са ниско разположени, опашката е Т-образна. В горната и част е монтиран турбо-витлов двигател със задвижващ винт. Екипажът се състоял от командир, пилот, механик, навигатор, радиооператор и стрелец. Поради факта, че каца във вода, против корозия екранопланът бил защитен чрез електрохимично покритие. Долната му част била допълнително обработена със специална боя, която не позволявала морски огранизми да полепват по корпуса.

Екранопланът Орле отстраниЕкранопланът Орле имал впечатляващи размери. Дължината била 58,11 м., височината 16,30 м., а размахът на крилата 31,50 м. Площа на крилата е 304,60 кв. м. Собственото му тегло било 120 тона, а максималната му излетна маса 140 тона. Само товарното отделение имало дължина 28 м., ширина 3,4 м. и височина 4,5 м. В него се планирало да се поберат 200 морски пехотинци или две машини от типа на БТР или БМП.

За да се отвори достъп до него носът на екраноплана се завъртал надясно около панти. В подвижната част били поставени кабината и два от стартовите двигатели. Достъпът на екипажа се осигурявал през люкове в средната част на курпуса над крилата. При авария можел да се използва и люка над пилотската кабина.

Екранопланът Орле - врата на товарния отсекЕкранопланът Орле имал конфигурация на крилото, напълно съобразена с малката височина, на която било предвидено да лети машината, а именно от два до десет метра. В двата му края били монтирани поплавъци, които играели ролята на стабилизатори при кацане във вода. Освен това била създаденя и сложна крилна механизация, която при стартиране да създава поедмна сила, повдигаща екраноплана над водната повърхност. При излитане всъщност задните краища на крилата били потопени във водата.

Екранопланът Орле имал голямо опашно оперение, имащо за цел да осигурява добра управляемост на машината при високи скорости. Освен това в горната му част е монтиран и тяговият двигател и част от антените на радиооборудването. За да може да се приземява и да се движи на сушата орлето имало двуколесен носов колесник и 10 колесен основен колесник. При движение колесниците били напълно прибрани, а за безопазното преминаване през лед и почти всякакви терени са били поставени стоманени ски.

Задвижване

Екранопланът Орле бил задвижван от основен, маршов двигател и стартови двигатели. Основният двигател бил турбовитлов НК-12МК и благодарение на два коаксиални винта с диаметър 6 метра реализирал тяга от 15,5 т. Стартовите двигатели били турбореактивни и били разположени в носа пред пилотската кабина.

Разположението им било такова, че въздухозаборниците засмуквали въздух отгоре, с цел предотвратяване на попадане да вода и прах в тях, а соплата им се въртели и били поставени така, че при нужда можели да насочват изходящата струя под или над крилото на екраноплана. Максималната тяга на всеки от тях била 10,5 тона. С това задвижване машината можела да развие максимална скорост от 400 км/ч, а крайцерската ѝ скорост била 350 км/ч.

Горивните резервоари били разположени в основите на полукрилата, като капацитетът им позволявал изминаване на 1500 км. Издигането на височина от 2 до 10 метра позволявало на екраноплана да преминава достатъчно високо над поле от морски мини и да се движи достатъчно ниско, за да не бъде забелязан от вражеските радари.

Системата за управление била хидравлична, а екипажът се е ориентирал благодарение на навигационна система Екран. Екранопланът Орле разполагал и с автопилот, като в носа била разположена и система за избягване на удар Екран-4. Освен това на борда била налична корабна навигационна система. В носа бил монтиран механизъм за спускане и вдигане на котва. В случай на авария на борда имало и надуваеми спасителни салове, както и надуваеми моторни лодки.

Екранопланът Орле имал и огнева точка над кабината, в която била разположена сдвоена картечница НСВТ.

Това не е единственият проект за екраноплан от този период. През средващото десетилетие е разработен екранопланът ударен ракетоносец Лунь.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *