Летящата подводница на Ушаков

Летящата подводница на Ушаков има интересна история. Тя започва през 1934 г., когато  студент от съветския висш морски инженерен институт в Ленинград, създава проект за летяща подводница. Студентът се казвал Борис Ушаков и това било неговата курсова работа.

Идеята

Идеята била много иновативна и била представена в най-големи детайли. Поради доброто и подробно представяне през 1936 г. съответната комисия сметнала, че проектът заслужава да бъде развит по-напред. Авторът на проекта участвал в новосформирания екип и като конструктор и като техник. Всъщност чудатото изобретение представлявало самолет, който да може да се потапя във вода. Скоростта във въздуха трябвало да бъде 100 възела, а под вода 3.

Предназначението

Естествено подобно оръжие трябвало да се използва за борба с кораби. Идеята била летейки екипажът да забележи вражеския кораб отдалеч и преди да бъде забелязан да се гмурне и да приближи до целта под вода, като на подходящо разстояние да изстреля торпедата си. Със същия успех летящата подводница би могла да прелети над минно поле, след което да се гмурне и да нанесе изненадващ удар по врага.

Конструкция

Летящата подводница на Ушаков трябвало да се състои от 6 херметически затворени модула. Задвижването при полет трябвало да бъде поверено на три двигателя АМ-34 с по 1000 к.с. всеки. Екипажът трябвало да се състои от трима души, затворени в херметична кабина заедно с органите за управление. Задвижването под вода трябвало да става с електродвигател и батерия. Задвижващият винт се намирал в задната част на фюзелажа точно под опашката. Самият корпус на летящата подводница трябвало да е с цилиндрична форма, с обшивка от дуралуминиеви листове ламарина с дебелина 6мм. Диаметърът му трябвало да бъде 1.4 м. Резервоарите за гориво и за охладителна течност трябвало да бъдат от гума. Обшивката на крилата и опашката се предвиждала да бъде изработена от стоманени листове. Заради опасност от бързо възникване на корозия и повреда на конструкцията за машината били предвидени специални покрития, които да я пазят от вредното въздействие на солената вода.

Било изчислено, че по този начин летящата подводница на Ушаков ще достигне собствено тегло от 15 000 кг. С това тегло и максимална скорост от 185 км/ч необичайната машина щяла да може да прелита до 800 км. при таван на полета 2500 м. Баластовият резервоар трябвало да се пълни през специални клапани. Под вода трябвало да може да достигне до 45 м.  дълбочина и да измине между 8 и 10 км. При потапяне за двигателите се предвиждала защита, която да не позволява на повишеното налягане да повреди основни елементи, като охладителната и горивната система. Основното въоръжение било предвидено да се състои от две 18” торпеда, и две картечници в задната част, които да осигуряват защита от вражески самолети.

Край на проекта

През 1939 г. работата по него е преустановена, поради ниската подвижност под вода. Смятало се е, че щом летящата подводница бъде забелязана от кораб, то той ще промени курса си и способностите на летящата подводница на Ушаков под вода няма да са достатъчни да настигне кораба и да му нанесе какъвто и да било удар, което ще провали всяка мисия. Някои източници твърдят, че Лаврентий Берия лично настоял през 1943 г. проектът да бъде възстановен, което довело до първи тестови полет на машината през 1947 г. Но и практическите изпитания не били убедителни, заради което през 1953 г. Никита Хрушчов прекратил за винаги разработката.

Подобни идеи

Подобни идеи са се появявали по-късно и в САЩ:

Потапящ се хидроплан – 2008 г.

Reid Flying Submarine 1 (RFS-1) – 1965 г.

Плуващи неща

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *