Магнетът преставлява генератор на електричество, който използва постоянни магнити, като създава променлив ток. За разлика от динамото, магнетът не притежава комутатор, който да произвежда прав ток. Приема се за вид алтернатор, но за разлика от другите видове алтернатори той не използва електромагнити, а постоянни магнити.
В миналото задвижвани на ръка магнети са били използвани за генериране на напрежение в телефонните апарати. Освен това магнетът се използвал за създаване на напрежение в запалителните системи на бензиновите двигатели с вътрешно горене.
В наши дни магнетът се използва единствено за подаване на искра при двигатели без нисковолтова инсталация, каквито се срещат при косачките, моторните резачки и някои самолети с бутални двигатели.
В авиацията магнетът е особено ценен за повишаване на надеждността, защото благодарение на него дори при отказ на генератора, захранващ бордовата мрежа, или повреда на акумулатора запалването остава независимо от тях и двигателят не изгасва. Запалителните системи на тези двигатели за допълнително подсигурени, като са дублирани. Двигателят разполага с по два магнета, като всеки от тях захранва отделна верига и съответно на всеки цилиндър за монтирани по две свещи.
Генерирането на електричество с помощта на постоянни магнити е открито още през 1831 г. от Майкъл Фарадей (Michael Faraday). Първите генератори на ток използвали именно този принцип за произвеждане на електричество. Динамото, което използвало електромагнит за създаване на магнитно поле било създадено по-късно.
Първият приложим магнет с високо напрежение е разработен от Фредерик Ричард Симс (Frederick Richard Simms) в партньорство с Робърт Бош (Robert Bosch).
Британският изобретател Джон Уулрич, през 1842 г. патентова първата машина за промишлени цели, използваща постоянни магнити за генериране на ток. Идеята му била да използва електро генератор при галванични процеси, а не батерии. За тази цел било необходимо и използването на комутатор, защото процесът на галванизация изисква постоянен, а не променлив ток.
Устройство и принцип на работа на магнетното запалване
Магнетното запалване започва да се използва за първи път в автомобила Daimler Phoenix на фирмата Daimler-Motoren-Gesellschaft през 1899 година. Те биват последвани от фирмите Benz, Mors, Turcat-Mery и Nesseldorf и остава масово използвано на повечето автомобили до около 1918 г. Прилага се както при ниско напрежение (напрежение за вторичните намотки за запалване на свещите), така и с високо напрежение (за запалване на искрата директно, подобно на запалванията с бобини, въведени от Bosch през 1903 г.)
За да функционира магнетът му е нужно постоянно въртеливо движение. Магнетното запалване разполага с намотки за ниско и високо напрежение. Първичната намотка е изпълнена от дебел меден проводник, а вторичната е навита около първата, като има поне 10 пъти повече навивки, но с по-тънък проводник.
И двете намотки на магнитното запалване са навити около единия край на U-образна шина, като в дргия ѝ край е разположен роторът с постоянните магнити с противоположни полюси. Към намотката за ниско напрежение е свързан прекъсвач, а паралелно на него е свързан кондензатор. Единят край на вторичната намотка е свързан към корпус, а другият край към свещта. Прекъсвачът се управлява от гърбица, осигурявайки отварянето и затварянето му в точния момент.
Щом контактът се отвори, напрежението протича през кондензатора, като го зарежда. В този момент магнитното поле около първичната намотка спада, което индуцира високо напрежение във вторичната. Високото напрежение (около 15 – 20 000 волта) от нея се начова директно към свещта при едноцилиндровите двигатели, а при тези с повече от един цилиндър се насочва към различните запалителни свещи, посредством разпределителен механизъм.
За да се активира магнетното запалване при стартиране се изискват високи обороти. Това от своя страна изисква много по-скъпа състема за стартиране на двигателя. Като цяло магнетното запалване е по-скъпо от запалването с батерия и бобина.
При магнетът с повишаване на оборотите се повишава и напрежението. При стартиране и работа в ниски обороти качеството на искрата е ниско. Конструкцията на магнетното запалване е значително по-компактна от тази на конвенционалното.
Няма коментари