Мостът Хаджу (Khaju Bridge) се намира в иранската провинция Исфахан (Isfahan.) Той е един от най-старите мостове в Иран и е част от историята на страната. Построен е около 1650 г. от персийският Шах Абас II (Shah Abbas II) от династията на Сафавидите, върху основите на по-стар мост.
Мостът служи като връзка между зороастрийските квартали и северните брегове, през река Заянде (Zayandeh), която е най-дългата река в Централен Иран – около 400 км. Той се намира над реката и освен за мост, постройката има приложение като бент и сграда. В средата му има чайна, от която се смята, че Шах Абас II често се е любувал на невероятната гледка.
Повече за архитектурата и историята му
Съдбата на гр. Исфахан се променя драстично много пъти през неговата бурна история. Известният изследовател и учен Ибн Батута посещава града през 1327 г. и го описва като „най-големия и най-красивия град, но сега в руини“, намеквайки за предишната му слава. В
ъпреки това, три века по-късно Исфахан започва да се издига отново, в това, което уместно може да се опише като златната ера на града, когато шах Абас I (управлявал от 1588 до 1629 г.) го превърнал в столица на империята, а шах Абас II (който управлявал от 1642 до 1666 г.) ръководи възстановяването му.
Това било времето, когато Исфахан става един от най-големите и красиви градове в света. Както процъфтява персийската култура, така процъфтявала и нейната архитектура. Сред многото изключителни постижения на тази епоха е мостът Каджу, който свързва кварталите Каджу и Такхте Фулад през река Заяндеруд.
Днес Мостът Хаджу е приеман като един от най-добрите примери на персийската архитектура. Той е дълъг 133 м., широк 12 м. и има 23 арки. Отворите на моста са широки по 7.5 м. и са изградени от камъни и тухли.
Мостът действа и като язовир, поради което има вградени шлюзове, осигуряващи вода за напояване на околните райони чрез серия от водни канали. Има 21 големи и 26 малки канала за преминаване на водата. Шлюзовете позволяват затварянето на отворите и помагат за регулирането на водния поток.
Мостът Хаджу е изграден предимно от тухли и двуметрови камъни, а разстоянието между основата на тавана и всеки канал е 20 м. На западната страна на моста има стъпала, през които преминава вода. Това място се използва предимно за социални събития и срещи.
През 17-ти век горното ниво на моста Хаджу е било използвано от за преминаването на каруци и пешеходци, а най-ниското ниво и до днес се използва като пешеходен път или просто като сенчесто място за почивка. В центъра се намират осмоъгълните павилиони, които се използват за художествена галерия и чайна.
Красотата и изяществото на интересната постройка не остават незабелязани и през 2008г. той е е наречен „многофункционалният мост на света.“ През същата година мостът Хаджу влиза и в списъка на „Най-изумителните мостове на Земята,“ което увеличава неговата популярност и посещения на хора от цял свят.
Мостът Хаджу някога е бил само за мъже и на никоя жена не е било позволено да пресича моста. Това може ясно да се разбере от два символа, поставени в северната част на моста.
Проект за възстановяване на оригиналния вид
Според надписите моста Хаджу е бил ремонтиран през 1873 г. За съжаление обаче, вместо да използват своите професионално обучени археолози и техните инструменти, властите предпочели конвенционален метод, който довел до увреждане на няколко от древните ирански обекти.
Проектът за възстановяване все още е в процес на подобряване след случката (спрямо 2018 г.) Местните жители се надяват той да завърши успешно, а историята на мостът Хаджу да бъде запазена.
Мостът Хаджу се намира в историческия център на Исфахан, свързвайки площад Khajoo на север и булевард Feyz на юг.
Няма коментари