City landscape at night with sky with stars and nebula.


Чували сме за много видове замърсяване, като замърсяване на въздуха, океаните, тоновете боклук, които изхвърляме в природата всяка година и т.н. Но какво означава светлинно замърсяване? Както става ясно от названието, това е “замърсяването” на нощното небе с изкуствена светлина. Ако и да не звучи като нещо толкова опасно, колкото парниковите газове например, фактите са далеч по-плашещи.

Първото нещо, за което се сещат хората, когато стане въпрос за светлинно замърсяване, е пречката да виждаме повече звезди на небето.  Обикновено видими с невъоръжено око, човек може да наблюдава между 3000 и 5000 звезди от северното и още толкова от южното полукълбо. Това прави общия брой достатъчно ярки за наблюдение без телескоп или бинокъл звезди, равен на около 10 000. Когато се намираме в голям град обаче, или на друго силно осветено място, рядко можем да преброим повече от 50.

Причината за това е, че изкуственото осветление като улични лампи, билбордове, прожектори и т.н. светят прекалено силно. Така те “заслепяват” бледите видими нощем космически обекти. Много хора, живеещи в големи градове, никога не са имали възможност например да видят ивицата на нашата галактика, Млечния път. Тази светла бяла ивица всъщност представлява милиарди звезди, подобни на Слънцето. Те обаче са толкова далеч от нас, че много малка част от тяхната светлина достига до нашите очи и тези звезди са абсолютно невъзможни за наблюдение от който и да е град.

През 1994 г., минути след силно земетресение в Лос Анджелис, около 4 часа сутринта гражданите започват да звънят в обсерваторията Грифит, разпитвайки какво е това странно нещо на небето и има ли то общо със земетресението. Всъщност, след като земетресението прекъсва електрозахранването, те са видели Млечния път, който досега е бил невидим за тях в осветеността на този огромен град.

Видове светлинно замърсяване

Познаваме три вида светлинно замърсяване: осветеност на небето (англ. skyglow), странични светлини (англ. light trespass) и отблясъци (англ. glare). Първият се наблюдава над големи градове и представлява разсейване на светлината на уличното осветление от частиците в атмосферата. Обикновено се наблюдава като жълто-оранжев цвят на въздуха над градовете. Страничните светлини пък са тези, които уличното осветление създава в нашия дом — за тези, които не разполагат с дебели завеси или плътни щори, тази светлина нарушава спокойствието на нощта. Отблясъците са светлина, която е породена от директна видимост към източника. Това са обикновено фарове, неправилно поставени лампи и други, които са не само неприятни, но могат да причинят злополуки. Отблясъците най-много дразнят очите на по-старите хора и тези, страдащи от катаракт.

Отрицателните ефекти на изкуственото осветление

Светлинното замърсяване обаче не е проблем само за астрономите, които трябва да търсят тъмни места далеч от големи градове, за да построят своите обсерватории. Изкуствените светлини влияят на природата и цели екосистеми биват разрушавани поради това. Много птици разчитат на естествена светлина, за да се ориентират и такива често се объркват от високи светещи кули, кръжат около тях и накрая просто падат на земята от изтощение.

Морските костенурки, които са застрашен вид, тръгват към осветеният от Луната океан след като се излюпят на плажа. Често обаче много от тях се объркват заради светлините на близкия град, тръгват в обратна посока и се изгубват, умират от глад, или биват прегазени от преминаващи наблизо автомобили. Едни нощни животни губят възможността да ловуват поради силната осветеност през нощта. Други, като жабите, спират да крякат и така не могат да намерят партньор, за да се размножават.

Светодиоди

Освен всичко останало, светлинното замърсяване допринася и за глобалното затопляне — според проучване на Tim Herzog, Jonathan Pershing и Kevin A. Baumert, публикувано през 2005 г. от World Resources Institute, около 25% от парниковите газове, изхвърляни в атмосферата, се получават от производството на електричество за осветление.

Разбира се, след изобретяването на енергоспестяващите светодиоди, нещата в областта на ефективността на осветлението се подобряват. LED крушките са по-евтини за производство, изразходват по-малко енергия и по този начин щадят околната среда. Те обаче крият една отрицателна черта и това е, че тяхната светлина е съставена от широк спектър с максимум в синия диапазон.  Това е осезаема разлика сравнено с натриевите лампи, които светят най-вече в жълтата и червената част, и то в тесен спектрален диапазон). Поради тази причина, светлината на диодите се разсейва по-силно от атмосферата (този процес, наречен разсейване на Рейли, е отговорен за синия цвят на небето през деня). Това води до усилване на ефекта от осветяването на небето, или skyglow, за който стана дума по-рано. Оказва се, че светлинното замърсяване, породено от новите LED крушки, е по-лошо от това при по-ранните такива.

Влияние на светлинното замърсяване върху човека

Ако всичко това не е достатъчно да ви убеди, че светлинното замърсяване има отрицателен ефект върху природата, има и още. Биологичният ни часовник, който контролира нашия циркаден ритъм, се влияе от светлината. Определен тип клетки в нашите очи съдържат пигмент, наречен меланопсин (англ. melanopsin). Той контролира секрецията на мелатонин (англ. melatonin) — хормонът, който ни кара да се чувстваме уморени при настъпването на нощта. Нарушаването на циркадния ритъм посредством изкуствени светлини се свързва с различни проблеми като безсъние, сърдечно-съдови заболявания и депресия.

Предполага се също така, че всичко това е свързано и с увеличен риск от рак — мелатонинът е естествен антиоксидант, който помага за нормалното поддържане на функциите в тялото. Синята светлина, както става ясно напоследък, блокира секрецията на мелатонин и по този начин нарушава циркадния ритъм. Много специалисти съветват да намалим времето, прекарано взирайки се в смартфоните си преди заспиване, защото това възбужда клетките в очите ни, намалява нивото на мелатонин и нарушава съня. Друго нещо, което можете да направите, е да използвате филтър за синя светлина на своя компютър и смартфон. Това става като инсталирате подходящо приложение или активирате вградената функция на устройството, ако то поддържа такава.

Други възможни решения на проблема

Какво друго можем да направим, за да ограничим влиянието на светлинното замърсяване върху нас самите и върху природата? След като става ясно, че белите LED светлини са по-щадящи природата, но по-лоши от гледна точка светлинно замърсяване, инженерите търсят алтернативи. В последните години навлизат т.нар. amber LEDs и phosphor-converted amber LEDs — диоди с максимум на излъчването, по-близък до червената част на електромагнитния спектър. По този начин те щадят очите и не създават толкова силно осветяване на небето.

Друг важен проблем е неправилното поставяне на източниците на светлина. Често уличните лампи биват проектирани да сочат нагоре. По този начин голяма част от светлината се пропилява (и освен това създава по-силно засветяване). Най-добре е уличното осветление да се поставя по възможност сочещо надолу. Така ще се избегне похабяването на излишна светлина, отпечатъкът ѝ ще е видим надалеч, но самите източници — не. Разбира се, това не е всичко. Най-важното е да включваме лампи само когато са ни необходими, а за да се избегнат отблясъци, общините биха могли да засадят повече дървета и така да се създаде естествена сянка.

Едно от нещата, на които Международният астрономически съюз (International Astronomical Union, или IAU) посвещава своята стогодишнина през 2019 г., е светлинното замърсяване. Можете да разберете повече за това как да помогнете срещу светлинното замърсяване на сайта на International Dark-Sky Association.

Автор: Венцислав В. Димитров 

Астрономия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *