Слонската птица, наричана още Гигантски епиорнис или Воромпатра, е най-едрата безлетна птица, за чието съществуване ни е известно и е изчезнала в края на XVI или началото на XVII век. За първи път е описана в разказите на Марко Поло, където мореплавателят споменава за гигантски птици по време на пътешествията си.
Класификация
Слонската птица принадлежи към биологичния тип Хордови, клас Птици, разред Епиорнисоподобни, семейство Епиорнисови , род Епиорниси. Откритите вкаменелости показват, че Гигантският епиорнис не е единственият вид от рода на Епиорнисите. Смята се, че са съществували между три и седем различни вида Слонски птици през епохата на плейстоцена, които са обитавали различни части на планетата.
Обхват и местообитание
Слонската птица е населявала остров Мадагаскар, който се намира в Индийския океан, край югоизточния бряг на Африка. Нейни останки са открити в торфените находища по крайбрежието на Мадагаскар по време на търсене на вкаменелости на хипопотами.
История
Островът е бил заселен от хора, за които се смята, че са пристигнали преди около 2000 години. Първите европейци, достигнали до острова, били португалците през 1500 г. Първото мадагаскарско селище било основано в периода на 1642 г., когато пристигнали французите. Съществуването на Гигантския епиорнис за първи път е било документирано от първия френски губернатор. Той описва птицата като щраусоподобна, която снася яйцата си на земята в отдалечени места. Французите я наричали Vouron patra, което в превод означава блатна птица.
Характеристики
Данни за Слонската птица са получени на база реконструкция на намерените кости и запазените яйца. Най-едрият представител от вида е достигал до 3 метра височина и тегло до 500 кг. Яйцата на Гигантския епиорнис достигали до 33 см дължина и тегло до 10 кг. В целия свят има десетина открити и запазени яйца на Гигантски епиорнис. Едно се съхранява в Националното географско дружество във Вашингтон (National Geographic Society), две в Музея на Мелбърн и цели седем в Западната фондация на гръбначните животни в Калифорния (The Western Foundation of Vertebrate Zoology). През 2013 г. едно яйце, което било частна собственост, бе продадено от британската аукционна къща „Кристис“ за сумата от $ 100,000.
Доказателствата, открити във вид на вкаменелости и яйца, не са достатъчни, за да се направят много конкретни твърдения за Слонската птицата. Реконструкцията на крайниците й показват, че е била приспособена да се придвижва в гъсти гори.
Гигантският епиорнис е нелетяща птица, подобно на щрауса, птицата ему, казуар, киви, както и изчезналата Моа. Нелетящите птици еволюирали сравнително рано в кайнозойската епоха, когато хищните динозаври изчезнали. Други щраусоподобни птици все още се намират само в южното полукълбо, което води до теорията, че техният произход води началото си от южния суперконтинет Гондвана.
Изчезване на вида
Причините за изчезването на Слонската птица не са ясни. Местните жители ги определяли като срамежливи и миролюбиви гиганти, поради което често намирали гнездата им и взимали яйцата им. Яйцата им служели за храна, а от техните черупки изработвали различни орнаменти. Смята се, че това е довело до намаляване броя на Гигантски епиорнис, а на по-късен етап и до пълното им изчезване.
Други източници сочат, че Гигантски епиорнис е станал жертва на враждебност между местните жители и заселниците. Тези нелетящи птици живеели близо 2000 години с местното население на Мадагаскар, но изчезнали сравнително бързо след пристигането на европейците на острова. Европейските заселници (холандци и французи) започнали да основават селища по крайбрежието на Мадагаскар и в продължение на един век бавно навлезли и във вътрешната част на страната. Това довело до унищожаване на голяма част от мадагаскарските гори, които били естествена среда на живот за Слонските птици.
Слонската птица става публично известна, когато английският писател, Хърбърт Джордж Уелс, я описва в един от своите разкази, “Островът на Епиорнисите“. През 2000 г. обществото отново започна да говори за гиганта заради нови открития на непокътнати яйца.
Няма коментари