Свръхзвуковият Боинг 2707

By Nubifer - Own work, CC BY-SA 3.0,


81 / 100

Свръхзвуковият Боинг 2707 е американска разработка, започната с цел да конкурира съветския Ту-144 и френския Конкорд. Разработката започва през 1966 г. в Сиатъл, Вашингтон.

Конструкция

Свръхзвуковият Боинг 2707 първоначалнотрябвало да бъде с дължина  92 м., което е значително повече от тази на Конкорд и ТУ-144, които са съответно 62 и 65 м. Самолетът трябвло да може да превозва до 277 пътници в конфигурация от две класи или 300 в туристическа класа. В процеса на разработка обаче дължината на свръхзвуковия Боинг 2707 била увеличена на 97 м. В този си вид можел да превози 350 човека на рязстояние от 6800 км със скорост 2900 км/ч. Височината на полета също трябвало да бъде рекордните 21 000 м. Било предвидено силовата установка да се състои от 4 турбореактивни двигатели с обща тяга от 114 тона. Това се налагало, тъй като излетната маса надвишавала 300 тона.

Особености

Свръхзвуковият Боинг 2707 - рисункаСвръхзвуковият Боинг 2707 се различавал от презокеанските си съперници с променливата стреловидност на крилата и двусекционната носова част. Също както и при Конкорд и Туполев носът се смъквал по-ниско при кацане, за да подобри обзора от пилотската кабина, но при Боинг предната му част падала хоризонтално надолу, докато задната част на носа била наклонена. При дозвукови скорости крилото се отклонявало на 42 градуса, а след преминаване на звуковата бариера се отклонявало на 72, като образувало единна плоскост с опашното оперение.

Този механизъм обаче бил прекалено скожен, което прекалено много утежнявало и оскъпявало конструкцията на самолета и инженерите решили да преминат към конструкция с делта крило, като премахнат и хоризонталното оперение в предната част на фюзелажа. Крилото било, както и на другите самолети от този тип, издължено и с двигатели монтирани под крилото. Свръхзвуковият Боинг 2707 обаче бил с двигатели монтирани в отделни мотогондоли за разлика от сдвоените на Конкорд и Туполев, което изисквало по-голяма тяга на двигателите и по-дълги писти за излитане. Цената на всичко това била намален капацитет на пътниците с 50 места. Все пак били поръчани 122 бройки от различни авиокомпании и започнало изграждането на 2 прототипа.

Още в начало на строителството станало ясно, че ще са нужни още два млрд. долара, което щяло да надвиши драстично предвидените разходи по разработката на свръхсамолета. Свръхзвуковият Боинг 2707 започнал да става известен още от началото на разработката, както с размерите си, така и с влиянието на подобни самолети върху озоновия слой. Поради тези причини програмата била прекратена и САЩ просто трябвало да признаят поражението си в сферата на свръхзвуковите пътнически самолети. Остават двата недостроени прототипа на свръхзвуковия Боинг 2707 с неизвестна днес съдба.

Прекратяването на програмата обаче дало път на разработката на гиганта Боинг 747.

Свръхзвуковият Боинг 2707 има досега само два конкурента, чиято съдба, макар и по-добра – довела ги до завършване и  експлоатация, също не е брилянтен успех. Когато Конкорд стартира, се очаквало продажбите да бъдат 150 самолета, но всъщност са построени само 14 самолета за търговски цели (извън прототипи и пр.). Влизането и оставането им на служба е било осигурено единствено благодарение на сериозни субсидии от правителството.

Тези няколко самолета имат много дълъг експлоатационен живот и се твърди, че в крайна сметка са търговски успешни за своите оператори, докато окончателно биват  отстранени от експлоатация в последствие от единствената катастрофа на типа през 2000 г. и терористичните атаки от 11 септември, когато Airbus решава да прекрати договорите за обслужване.

Съветският му колега, Туполев Ту-144, е дори по-малко успешен, изпълнявайки само 55 пътнически полета, преди да се превърне първо в транспортно-пощенски, а след няколко години да бъде постоянно заземен по различни причини.

Самолети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *