танкетата морис мартел

Снимка: http://www.tanks-encyclopedia.com


Танкетата Morris-Martel е серия прототипи, разработени след Първата световна война от генерал-лейтенант сър Джифарт Мартел. В периода между двете войни имало силен недостиг на ресурси от всякакъв вид. Това принудило много държави  да разработват евтини мини бронирани машини за нуждите на армията. Morris-Martel била машина, предназначена за извършване на разузнавателни мисии. За изпитания били произведени осем бройки, които трябвало да преодолеят конкуренцията на други модели, за да постигнат до масово производство.

Танкетата Morris-Martel била с много компактни размери, което не позволявало вътре да се поберат повече от двама души екипаж. Освен, че било тясно, войниците бил подложени и на атмосферните условия, тъй като танкетата нямала покрив. Всъщност бронята предлагала само минимална защита от опасностите на бойното поле.

Morris – Martel обаче никога не участва в истински бойни действия, тъй като губи конкурса, но за краткото си съществуване добива широка популярност и се превръща в пионер в света на танкетите.

Конструкция на танкетата Morris-Martel

Всъщност танкетата Morris-Martel е базирана на селскостопански верижен влекач и има доста скромна мощност от само 16 конски сили. В началото четирициндровият двигател с водно охлаждане бил с още по-ниска мощност от 14 конски сили, но в последствие бил монтиран по-мощен агрегат. С такава мощност и тегло от 3 тона тя достигала скорост от 30 км/ч. Горивото в резервоара било достатъчно за изминаване на около 150 км. В предната част на машината били разположени задвижващите вериги, с ролки, окачени на листови ресори, върху които легала по-голямата част от тежестта. В задната част на танкетата Morris-Martel била разположена управляема ос с две колела.

Първоначално било планирано екипажът да се състои само от един човек. Идеята била да се покаже на кавалеристите, че са дошли модерни времена и вместо да яздят коне, всеки от тях би могъл да има собсвено бронирано превозно средство. Но в реални бойни условия управлението на машина и било по-сложно от язденето на кон и нямало как сам човек да стреля и да управлява машината. Затова било добавено място за още един човек. Двамата члена на екипажа на танкетата Morris-Martel седели един до друг, като мястото на механик-водача било отляво, а до него бил картечарят.

За въоръжението била избрана картечница Vickers с калибър 7,62. Последната бройка от прототипите на танка била и със съвсем променено окачване.

Въпреки недостатъците си танкетата Morris-Martel се отличава от танковете от Първата световна война с вериги, които не преминават през горната част на корпуса и са по-компактни, което повдига завесата към епохата на по-модерните бронирани машини, които ще кръстосват бойните полета на следващата голяма война.

Бронирани машини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *