Тефлонът всъщност е открит случайно

тефлонът

История

Тефлонът  е отклит наистина случайно в края на трийсетте години на миналия век. Американският химик Рой Плънкет (1910 – 1994) – учен в лабораториите на Дюпон, проучва хладилни газове на базата на хлорфлуоркарбон – смятани за безопасни, в сравнение с отровните за хората амоняк и серен двуокис. Един ден той синтезира голямо количество газ тетрафлуоретилен (TFE) и го съхранява за през нощта в цилиндър и сух лед, за да не експлодира. На другия ден га заварва изненада – газът го няма, от цилиндъра не излиза нищо. Плънкет решава, че е изтекъл, но когато претегля контейнера той е със същото тегло като предната вечер. От любопитство с асистентите му разрязват цилиндъра и в него откриват бяло, подобно на восък вещество, полимеризирано по стените на съда.

Новото вещество той нарича политетрафлуоретилен (PTFE). В последствие Плънкет провежда множетство експерименти, за да открие свойствата му. Нагрява го, охлажда го, подлага го на въздействие на други химикали. Той открива, че то издържа на висока температура, не реагира с химикали и киселини, и притежава изключително ниско повърхностно триене – повечето вещества не залепват за него. Това се случва през 1938 година. След още проучвания на характеристиките на съединението Дюпон нарича съединението Тефлон, а го регистрира като търговска марка през 1945.

Приложение

За пръв път тефлонът е приложен в проекта Манхатън. Необходим им е материал, който издържа на корозия причинена от флуора и съединенията му.

Първоначално тефлонът е скъп и първите тигани и тенджери с тефлоново покритие се появяват в началото на петдесетте години. През 1954 французинът Марк Грегоар търсейки решение на проблема с постоянно оплитащите му се риболовни принадлежности, по съвет на жена си, решава да използва Тефлон. В последствие изобретява начин да закрепи PTFE върху алуминий. Така се ражда фирмата Тефал известна с уредите си с тефлоново покритие. Освен в домакинските съдове тефлонът се използва за изолация на кабели и импрегниране на различни повърхности.

След като тефлонът не позволява нищо да залепва върху него, как той залепва за тигана? Начините за нанасяне на тефлоново покритие са няколко – единият чрез синтероване – при изключително висока температура тефлонът се натиска върху повърхността. Друг начин е чрез химичен процес или йонизиране във вакуум – нарушава се повърхностния слой на тефлона, атомната верига се прекъсва и той става лепкав.

След откритието си Рой Плънкет продължава работа по полимерите. През 1951 получава наградата Скот за откритието си, за подпомагане на „комфорта, благосъстоянието и щастието на човечеството“. След награждаването всеки гост получава подарък форма за кекс, покрита с Тефлон. През 1973 е включен в Пластмасовата зала на славата, а през 1983 в Национална зала на славата на изобретателите – нарежда се до братя Райт, Томас Едисон и Луи Пастьор.

 

Химия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *