Сергей Корольов

Ранни години

Сергей Корольов (Сергей Павлович Корольов) е съветски учен, чийто незаменим принос в областта на космическата техника и строенето на ракети го превръща в основоположника на Съветската космическа програма и в главна фигура в практическата космонавтика. Той е главния конструктор на първите ракети-носители и ръководител на първия Съветски космически център, познат като РКК “Енергия”.

Сергей Корольов е роден на 12-ти януари 1907 г. (по стар стил 30-ти декември 1906 г., тъй като в СССР по това време все още се е използвал юлианският календар) в Житомир, Украйна. Родителите му имали скромен произход – бащата, Павел Яковлевич Корольов, бил учител по руски език, родом от Могильов. Майката, Мария Николаевна Москаленко, е дъщеря на търговец от Нежин и също работи като учителка. Година след раждането му, семейството се преместило в Киев, а през 1910 г. родителите на Сергей се разделили и той отишъл да живее в Нежин при семейството на майка си.

Ученически години

През 1914 г. Сергей Корольов се връща в Киев, за да започне да учи в подготвителния клас на гимназията година по-късно. Официално разводът на родителите му е подписан през 1916 г. Това дава възможност на майка му и втория и съпруг, Григорий Михайлович Баланин, да го вземат година по-късно при себе си в Одеса, където почва да ходи в гимназия. За съжаление гимназията бива скоро закрита. Сергей, тогава на 10 годишна възраст, посещава за четири месеца единно трудово училище. След това родителите му продължават образованието му у дома, тъй като и двамата са учители, а доведеният му баща е и инженер.

Още в училищните си години Сергей Корольов започва да се интересува живо от новостите в авиационната технология и проявявал значителни способности в това поле. Доведеният баща на Сергей, Григорий Баланин, е инженер с кариера, която се развива едновременно по две линии – железопътната индустрия и техническото образование, и помага да се разгори интереса на момчето към авиацията. През 1921 г. Сергей се запознава с летци от отряда в Одеса и започва още на тази крехка възраст активно да се занимава с авиация – отначало като лектор, а после и като автор на проект за безмоторния самолет К-5, който защитава официално пред назначена комисия, за да получи рaзрешение за построяване.

Първи стъпки в авиацията

От 1922 г. до 1924 г. учи в професионално строително училище във все още възстановяващата се от гражданската война Одеса, и ходи на много курсове и кръжоци, както и става част от различни общества, посветени на авиацията. В това училище Сергей Корольов се запознава с бъдещата си съпруга, Ксения Винсентини. Благодарение на него той също получава и привилегията да влезе в колеж без приемен изпит. През 1924 г. Сергей се мести в авиационното отделение на Киевския Политехнически институт, като паралелно се занимава и с проектиране на свои летателни апарати. Най-силно е бил увлечен от принципа за реактивно движение, както и от перспективите за полет в стратосферата.

За да се издържа, на Корольов му се налагало паралелно с ученето и личните проекти да работи като разносвач на вестници и статист в кинопродукции, както и да поправя покриви. Това продължило две години – през 1926 г. Сергей завършил обучението си в Киевския институт и се преместил в по-престижно учебно заведение – аеромеханическото отделение на Московското висше техническо училище било най-подходящото място за него в момента. Там той завършва през 1927 г. и получа титлата “пилот-планерист”. Благодарение на заниманията си в кръжока на Н. Е. Жуковский, където разработвал модели за самолети, две години по-късно Сергей Корольов проектира и построява заедно със Сергей Люшин планера “Коктебел”, за да лети по-късно с него на националното състезание. Тогава и защитава дипломната си работа – проект за самолет СК-4.

Инженер в ЦИА

През 1930 г. Сергей Корольов официално завършва Московската школа Осовиахим и получава квалификации “летец” и “инженер-аеромеханик”. Постиженията му в областта на авиотехниката не остават незабелязани. Едва на 23 години той вече е конструирал планер като СК-3 “Красная Звезда” (“Червена Звезда”), който служи блестящо за изпълнение на фигури от висшия пилотаж. След завършването си веднага започва да работи като началник на бригада за моторно оборудване в ЦКБ. Година по-късно става старши инженер по летателни изпитания към Централния институт по аеродинамика.

Корольов получава много отличия и повишения и ръководи изключително важни проекти. През 1933 г. бива назначен като заместник-ръководител на ГИРД (Група за изучаване на реактивните движения). Това е един от първите държавни центрове за разработване на ракети в СССР. По време на годините, които прекарва в работа там, а именно от 1933 г. до 1938 г. Сергей разработва множество проекти за летателни апарати, включително крилати ракети, ракетни глайдери и зенитни ракети с твърдо гориво. Издига се до пост главен ръководител на ГИРД.

Арест

Това постоянно издигане в кариерата му бива рязко прекъснато от чистките на Сталин. Корольов бива арестуван на 27-ми юни 1938 г. по обвинение във вредителство, и според някои източници по време на ареста е била счупена челюстта му. Той е осъден на 10 години заточение в концентрационните лагери в Сибир близо до река Колима. Благодарение на ходатайството на дизайнера на авиационна техника Андрей Туполев, Сергей бива върнат в Москва през 1940 г. и затворен в Бутирския затвор. Не след дълго е осъден по фалшиви обвинения на осем години тежък труд в лагер от специална комисия към тайната полиция на Сталин. През септември същата година бива преместен в “шарашка”, едно от бюрата в организацията за експлоатиране на Съветския ГУЛАГ. Официалното наименование на шарашката е TsKB-29 и тя е била ръководена от Андрев Туполев, който също е бил затворник в ГУЛАГ.

Там Корольов е участвал в създаването на бомбардировачи, послужили на Съветските въздушни сили през Втората световна война. Корольов бива преместен по-късно в друга шарашка в Казан, където се занимава с проблемите при серийните бойни самолети и ракетните ускорители.

Реабилитация

На 27-ми юли 1944 г. властите приемат постановление за освобождаването на Сергей Корольов. Година по-късно той заминава за Германия, където изучава немски ракетни техники и възстановява балистични ракети А-4. Докато все още е там, той бива назначен като водещ отдел в новосъздадения NI-88, намиращ се близо до Москва. Той представлявал институт за развиване и масово производство на ракетна технология, основана на немски хардуер.

Първата балистична ракета

Един от големите върхове в кариерата на Корольов е създаването на първата балистична ракета в света, R-7. Тя е основоположника на поколение ракетни ускорители, което е помагало в продължение на десетилетия да бъдат изпращани руски астронавти с космоса. Сергей Корольов лично ръководи създаването на ракетно-ядрения щит на страната. Също така под неговоръководство се слага и началото на изследването на космическото пространство чрез първите геофизически ракети, първия изкуствен спътник на Земята, първия полет в космоса на човек – Юрий Гагарин, първите научни спътници “Електрон”, автоматичните станции към Луната, Марс, Венера, и т.н. Той води развитието на цели поколения балистични ракети, ракети-носители, и всякакви видове сателити и космическа техника.

През 2016 г. разработената от него космическа станция “Съюз” навърши 50 години от създаването си и все още функционира. Сергей Корольов е и автор на повече от 250 научни трудове и статии.

Ранна смърт

През 1966 Сергей Корольов е на върха на своята кариера и работи върху гигантския ракетно-космически комплекс N-1 за полет до Луната.  За съжаление той умира след несполучлива хирургическа операция. Трябвало е да бъдат премахнати полипи в правото черво и на 14-ти януари 1966 г. операцията е насрочена. По време на операцията се оказало, че в стомаха му има злокачествен сарком, който трябва да бъде премахнат. Поради стара неизлекувана травма, която се спекулира, че е счупването на челюстта на Корольов по време на ареста му, дихателната тръба не можела да влезе правилно в трахеята, и това довело до неговата смърт.

Както при повечето учени от космическите програми на Съветския съюз, името на Сергей Корольов и неговите постижения получават публично признание от властите едва след смъртта му. През 2002 г. дъщерята на Корольов от първият му брак, Наталия, издава биографията му, написана от нея.

Биографии на учени

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *