Ранни години
Сергей Корольов (Сергей Павлович Корольов) е съветски учен, чийто незаменим принос в областта на космическата техника и строенето на ракети го превръща в основоположника на Съветската космическа програма и в главна фигура в практическата космонавтика. Той е главния конструктор на първите ракети-носители и ръководител на първия Съветски космически център, познат като РКК “Енергия”.
Сергей Корольов е роден на 12-ти януари 1907 г. (по стар стил 30-ти декември 1906 г., тъй като в СССР по това време все още се е използвал юлианският календар) в Житомир, Украйна. Родителите му имали скромен произход – бащата, Павел Яковлевич Корольов, бил учител по руски език, родом от Могильов. Майката, Мария Николаевна Москаленко, е дъщеря на търговец от Нежин и също работи като учителка. Година след раждането му, семейството се преместило в Киев, а през 1910 г. родителите на Сергей се разделили и той отишъл да живее в Нежин при семейството на майка си.
Ученически години
През 1914 г. Сергей Корольов се връща в Киев, за да започне да учи в подготвителния клас на гимназията година по-късно. Официално разводът на родителите му е подписан през 1916 г. Това дава възможност на майка му и втория и съпруг, Григорий Михайлович Баланин, да го вземат година по-късно при себе си в Одеса, където почва да ходи в гимназия. За съжаление гимназията бива скоро закрита. Сергей, тогава на 10 годишна възраст, посещава за четири месеца единно трудово училище. След това родителите му продължават образованието му у дома, тъй като и двамата са учители, а доведеният му баща е и инженер.
Още в училищните си години Сергей Корольов започва да се интересува живо от новостите в авиационната технология и проявявал значителни способности в това поле. Доведеният баща на Сергей, Григорий Баланин, е инженер с кариера, която се развива едновременно по две линии – железопътната индустрия и техническото образование, и помага да се разгори интереса на момчето към авиацията. През 1921 г. Сергей се запознава с летци от отряда в Одеса и започва още на тази крехка възраст активно да се занимава с авиация – отначало като лектор, а после и като автор на проект за безмоторния самолет К-5, който защитава официално пред назначена комисия, за да получи рaзрешение за построяване.
Първи стъпки в авиацията
От 1922 г. до 1924 г. учи в професионално строително училище във все още възстановяващата се от гражданската война Одеса, и ходи на много курсове и кръжоци, както и става част от различни общества, посветени на авиацията. В това училище Сергей Корольов се запознава с бъдещата си съпруга, Ксения Винсентини. Благодарение на него той също получава и привилегията да влезе в колеж без приемен изпит. През 1924 г. Сергей се мести в авиационното отделение на Киевския Политехнически институт, като паралелно се занимава и с проектиране на свои летателни апарати. Най-силно е бил увлечен от принципа за реактивно движение, както и от перспективите за полет в стратосферата.
За да се издържа, на Корольов му се налагало паралелно с ученето и личните проекти да работи като разносвач на вестници и статист в кинопродукции, както и да поправя покриви. Това продължило две години – през 1926 г. Сергей завършил обучението си в Киевския институт и се преместил в по-престижно учебно заведение – аеромеханическото отделение на Московското висше техническо училище било най-подходящото място за него в момента.
Там той завършва през 1927 г. и получа титлата “пилот-планерист”. Благодарение на заниманията си в кръжока на Н. Е. Жуковский, където разработвал модели за самолети, две години по-късно Сергей Корольов проектира и построява заедно със Сергей Люшин планера “Коктебел”, за да лети по-късно с него на националното състезание. Тогава и защитава дипломната си работа – проект за самолет СК-4.
Инженер в ЦИА
През 1930 г. Сергей Корольов официално завършва Московската школа Осовиахим и получава квалификации “летец” и “инженер-аеромеханик”. Постиженията му в областта на авиотехниката не остават незабелязани. Едва на 23 години той вече е конструирал планер като СК-3 “Красная Звезда” (“Червена Звезда”), който служи блестящо за изпълнение на фигури от висшия пилотаж. След завършването си веднага започва да работи като началник на бригада за моторно оборудване в ЦКБ. Година по-късно става старши инженер по летателни изпитания към Централния институт по аеродинамика.
Корольов получава много отличия и повишения и ръководи изключително важни проекти. През 1933 г. бива назначен като заместник-ръководител на ГИРД (Група за изучаване на реактивните движения). Това е един от първите държавни центрове за разработване на ракети в СССР. По време на годините, които прекарва в работа там, а именно от 1933 г. до 1938 г. Сергей разработва множество проекти за летателни апарати, включително крилати ракети, ракетни глайдери и зенитни ракети с твърдо гориво. Издига се до пост главен ръководител на ГИРД.
Арест
Това постоянно издигане в кариерата му бива рязко прекъснато от чистките на Сталин. Корольов бива арестуван на 27-ми юни 1938 г. по обвинение във вредителство, и според някои източници по време на ареста е била счупена челюстта му. Той е осъден на 10 години заточение в концентрационните лагери в Сибир близо до река Колима. Благодарение на ходатайството на дизайнера на авиационна техника Андрей Туполев, Сергей бива върнат в Москва през 1940 г. и затворен в Бутирския затвор.
Не след дълго е осъден по фалшиви обвинения на осем години тежък труд в лагер от специална комисия към тайната полиция на Сталин. През септември същата година бива преместен в “шарашка”, едно от бюрата в организацията за експлоатиране на Съветския ГУЛАГ. Официалното наименование на шарашката е TsKB-29 и тя е била ръководена от Андрев Туполев, който също е бил затворник в ГУЛАГ.
Там Сергей Корольов е участвал в създаването на бомбардировачи, послужили на Съветските въздушни сили през Втората световна война. Корольов бива преместен по-късно в друга шарашка в Казан, където се занимава с проблемите при серийните бойни самолети и ракетните ускорители.
Реабилитация
На 27-ми юли 1944 г. властите приемат постановление за освобождаването на Сергей Корольов. Година по-късно той заминава за Германия, където изучава немски ракетни техники и възстановява балистични ракети А-4. Докато все още е там, той бива назначен като водещ отдел в новосъздадения NI-88, намиращ се близо до Москва. Той представлявал институт за развиване и масово производство на ракетна технология, основана на немски хардуер.
Първата балистична ракета
Един от големите върхове в кариерата на Корольов е създаването на първата балистична ракета в света, R-7. Тя е основоположника на поколение ракетни ускорители, което е помагало в продължение на десетилетия да бъдат изпращани руски астронавти с космоса. Сергей Корольов лично ръководи създаването на ракетно-ядрения щит на страната.
Също така под негово ръководство се слага и началото на изследването на космическото пространство чрез първите геофизически ракети, първия изкуствен спътник на Земята, първия полет в космоса на човек – Юрий Гагарин, първите научни спътници “Електрон”, автоматичните станции към Луната, Марс, Венера, и т.н. Той води развитието на цели поколения балистични ракети, ракети-носители, и всякакви видове сателити и космическа техника.
През 2016 г. разработената от него космическа станция “Съюз” навърши 50 години от създаването си и все още функционира. Сергей Корольов е и автор на повече от 250 научни трудове и статии.
Ранна смърт
През 1966 Сергей Корольов е на върха на своята кариера и работи върху гигантския ракетно-космически комплекс N-1 за полет до Луната. За съжаление той умира след несполучлива хирургическа операция. Трябвало е да бъдат премахнати полипи в правото черво и на 14-ти януари 1966 г. операцията е насрочена. По време на операцията се оказало, че в стомаха му има злокачествен сарком, който трябва да бъде премахнат. Поради стара неизлекувана травма, която се спекулира, че е счупването на челюстта на Корольов по време на ареста му, дихателната тръба не можела да влезе правилно в трахеята, и това довело до неговата смърт.
Както при повечето учени от космическите програми на Съветския съюз, името на Сергей Корольов и неговите постижения получават публично признание от властите едва след смъртта му. През 2002 г. дъщерята на Корольов от първият му брак, Наталия, издава биографията му, написана от нея.
Няма коментари