Първото кацане на Луната е плод на мечтите на поколения учени след като преди стотици години астрономите виждат в детайли Луната, Марс и другите планети от Слънчевата система.
Първият апарат на повърхността на друго небесно тяло
През 1959 г. първото кацане на Луната е на път да стане реалност със съветската програма “Луна”. Работата на СССР в посока достигане на Луната започват със сондата Луна 1, която обаче “не уцелва” нашия спътник. Изстреляна на 2 януари 1959 г., тя претърпява грешка при запалването на двигателите, която води до невъзможност Луна 1 да влезе в орбита около Луната, пропускайки я на разстояние 5995 км. Вместо това, мисията става първото изкуствено, конструирано от човека тяло, което се установява на хелиоцентрична орбита (орбита около Слънцето). С това Луна 1 става и първият апарат, достигнал втора космическа скорост, т.е. откъснал се от гравитационното влияние на Земята.
По време на тази мисия съветските учени успяват да направят множество измервания — установява се слаба концентрация на високоенергетични частици в т.нар. Пояси на Ван Алън, липсата на магнитно поле около Луната, правят се анализи на слънчевия вятър и други. Изпълнява се и експеримент по контролирано изпускане на натрий в космоса, за да бъде проверено поведението на газа във вакуум. По този начин сондата става лесно видима и за кратко следена от наземни обсерватории.
По-късно същата година, на 12 септември 1959 г. съветските учени правят втори опит да осъществят първото кацане на Луната – изстрелват следващия апарат от програмата, Луна 2. Той има същата задача, а именно — да извърши твърдо кацане на повърхността на Луната (твърдо кацане — кацане без използването на забавящи механизми като парашути, двигатели и др.; бел. автор). Изстрелването е успешно и на 14 септември Луна 2 се превръща в първият апарат, достигнал повърхността на друго небесно тяло.
Конкуренцията
Както се вижда, в надпреварата за достигане на Луната с безпилотни апарати, СССР побеждават САЩ. Съединените щати изпълняват подобна мисия едва през 1962 г. Тогава сондата Ranger 4 достига повърхността на обратната страна на Луната, макар и не безпроблемно. Всъщност цялата програма Ranger бива измъчвана от проблеми. Много от апаратите изобщо не успяват да бъдат изстреляни, а други не достигат орбитата на нашия спътник. Ranger 4 в частност не реализира отваряне на слънчевите си панели и съответно не може да бъде контролиран. По тази причина мисията не връща никакви данни или снимки и просто се разбива на повърхността на далечната страна на Луната.
Първото меко кацане на повърхността на Луната
Разбира се, просто са де осъществи първото кацане на Луната не е достатъчно. Следващата важна цел е осъществяването на меко кацане (все пак това е една своеобразна тренировка за изпращането на човек там). Такова се случва през далечната вече 1966 г., когато Съветският съюз изпраща до Луната мисията Луна 9. На 3 февруари сондата използва двигатели за намаляване на скоростта си и въздушни възглавници за омекотяване на удара в Oceanus Procellarum (лат. Море на бурите). Тя е снабдена с камера и прави множество снимки. Интересно е, че сигналът бива прихванат от обсерваторията Jodrell Bank във Великобритания и първата снимка веднага бива разпространена в цял свят, доста преди СССР да я публикува официално (повече информация — тук).
Като за финал можем да споменем и някои други интересни факти около мисиите свързани с първото кацане на Луната. През 1959 г. сондата Луна 3 на Съветския съюз едновременно прави първата снимка на небесно тяло отблизо и първата снимка на обратната страна на Луната. NASA прави първите си снимки на Луната отблизо с Ranger 7 през 1964 г. Само четири месеца след Луна 9 пък, през 1966 г. Surveyor 1 става първият щатски апарат, извършил меко кацане на Луната. Както знаем, мисията Apollo 11 донася обратно на Земята първите проби от лунната повърхност през 1969 г. За СССР това прави безпилотният Луна 16, едва на следващата година.
Няма коментари