Птицата Моа е гигантска нелетяща птица, обитавала Нова Зеландия до изчезването си през XVII век. Името идва от полинезийски и означава „птици“. Броят на различните видове Моа е спорен, между 9 и 64. Сред тези видове индивидите варират по размер от този на пуйка до по-голям от щраус. Най-едрите видове са достигали до 3,7 м височина и тегло до 230 кг.
Произход
Птицата Моа е единствената птица без криле, за която е известно, че е съществувала. Дори и при нейния нелетящ братовчед, киви, има закърнели криле, скрити под оперението. Как тогава е достигнала до Нова Зеландия, след като изцяло липсвали крил? Смята се, че Моа са заселили Нова Зеландия преди островите да се откъснат от южния суперконтинент Гондвана преди около 80 милиона години.
Преди изчезването си, гигантските птици били доминиращите растителноядни в горите на Нова Зеландия. Техният единствен естествен враг бил орелът на Хааст, наричан още Харпагорнис – най-големият орел, за който ни е известно, също изчезнал вид след заселването на хората. Според маорските истории, птиците Моа са били бързи бегачи, които се защитавали, ритайки с дългите си крака, когато били притиснати от враговете си.
Те се хранели със семена, плодове, листа и корени. Женските били значително по-едри от мъжките екземпляри и в някои случаи тежели до почти три пъти повече. Яйцата им достигали до 8-9 килограма. Те ги полагали в кухина в земята, а потомството си отглеждали подобно на съвременните бягащи птици.
Спорен е въпросът дали птицата Моа споделя общ предшественик с другите щраусови птици (птици с плоска гръдна кост), или са полифилетични (от няколко прародителски линии, които започват да си приличат, защото са се развили в подобни среди). Смята се, че птицата Моа има връзка с птицата киви, чийто произход може да се проследи до Австралия.
Въпреки че повечето реконструирани скелети на Моа стоят изправени, вероятно те са се движели с главата напред, точно като кивито. Няколко генетични проучвания са отбелязали сходни прилики с птиците ему и тинаму – застрашена от изчезване птица от Южна Америка.
Изчезването на Моа
Различните видове Моа са изчезнали по различно време, въпреки че в действителност информацията е оскъдна заради ограничените археологически записки.
Подобно на птицата Додо на о. Мавриций, птицата Моа обитава изолирани острови с ограничен контакт с бозайници и други сухоземни гръбначни животни.
Маорите
Хората не знаели за съществуването на Нова Зеландия, докато преди около 1000 години пристигнали първите полинезийци. Полинезийските пътешественици се заселили на острова в периода на 1280 година и станали маори – местното население на Нова Зеландия.
Те започнали да ловуват птиците Моа и изглежда малко вероятно някой от видовете да е оцелял в периода на първия контакт с европейците през 1770 година.
Въпреки че маорите говорели за Моа, европейците не научили за съществуването им до 1830 г., когато учени открили и анализирали някои фрагменти от кости и разбрали, че гигантски птица са живели на островите.
Новината за съществуването на тази невероятна птица предизвика огромно вълнение сред учените и широката общественост. Те се надявали да открият жив екземпляр, въпреки че такъв никога не е виждан.
Възможно е популацията на птицата Моа да е била в упадъка си по време на заселването на първите хора, поради естествени причини, но най-вероятното обяснение за тяхното изчезване е прекомерната експлоатация от страна на хората.
Съществуват множество археологически обекти, които доказват ловуването на птицата Моа от човека. Причината е, че на островите не е имало други животни с подобна големина и те са били предпочитана плячка за храна.
Хабитат
Друг фактор, допринесъл за смъртта на гигантските птици, е изсичането на голяма част от новозеландските гори. То довело до промяна на местообитанията им, както и преследването на малките им от кучета и плъхове, дошли на островите с хората. Каквато и да е комбинацията от фактори, ясно е че причината за изчезването на този вид е колонизацията на Нова Зеландия от човека.
Много сигнали за забелязани Моа се появиха през годините, особено в ранните години на европейската колонизация. Някои учени смятат, че те показват следколониална дата на изчезване.
Най-много съобщения за живи екземпляри се наблюдават от 1850 до 1880 г., след като птицата Моа получава значително научно внимание – нито едно съобщение за среща с тази птица не е получено преди първоначалната информация, която разкрива съществуването й.
Тези фактори правят малко вероятно някоя от тези срещи да е автентична. Няма разумно доказателство, което да подсказва, че Моа е оцеляла през 1800-те години.
Тема за размисъл
Додо и Моа имат много общи неща. И двете са били едри птици, населявали изолирани от човека острови. И двете изчезват в приблизително същата ера, поради лова и други обстоятелства, причинени от хората.
И все пак, тъй като маорите нямат писмен език, историята на Моа е известна почти изцяло от археологически доказателства, докато при Додо съществуват редица писмени исторически извори. Как тези различни източници на информация могат да повлияят на способността на учените да опишат какво се е случило с тези видове?
Няма коментари