птицата додо

Птицата Додо е птица от семейство Гълъбови, изчезнала като вид в края на XVII век. Тя обитавала остров Мавриций в Индийския океан, където живеела дълго време без естествени врагове. Додо били доста едри по размер, имали солиден извит клюн, неразвити криле и опашка, и къси, удебелени, жълти крака. Снасяли единични, много големи яйца, в направени от тях гнезда от трева направо на земята.

Защо птицата Додо изчезна?

През 1505 г. португалците станали първите хора, стъпили на остров Мавриций. Той бързо се превърнал в място за престой на мореплаватели, занимаващи се с търговия на подправки. Птицата Додо, която била с тегло до 50 килограма, била чудесен източник на прясно месо за моряците. Много екземпляри били убити за храна.

По-късно, когато холандците се заселили на острова, те довели със себе си и домашни животни, които спомогнали за изчезването на птицата. Кучетата и прасетата унищожавали яйцата й, тъй като лесно достъпвали до гнездата им.

Комбинацията от човешка експлоатация и новозаселени видове значително намалила популациите на птици Додо. В рамките на 100 години от пристигането на хората на остров Мавриций, Додо се превърнала в рядък вид. Последната птица Додо е била убита през 1681 година.

Додо е само една от видовете птици, изчезнали на остров Мавриций. Много други видове са изгубени през 19-ти век, когато гъстите гори на острова са били превърнати в чайни и захарни плантации.

От 45-те вида птици, първоначално открити на остров Мавриций, само 21 са успели да оцелеят. Въпреки че Додо изчезва през 1681 г., нейната история още не е приключила. Едва преди години започнаха да се осъзнават последиците върху екосистемата от изчезването й. Учени забелязват, че някои видове дървета стават все по-редки. В действителност те забелязват, че всичките 13 от останалите дървета от този вид са на възраст около 300 години. Нови дървета не са поникнали от края на 1600-те години. Дали е просто съвпадение, че дървото е спряло да се възпроизвежда преди 400 години и че птицата Додо е изчезнала през същия период?

Оказва се, че Додо се е хранела с плодовете на това дърво и само чрез преминаване през храносмилателната система на птицата семената се опрашват и могат да се развият. Сега, повече от 400 години след като един вид е изчезнал, вероятно друг ще го последва като пряка последица. Ще последват ли още?

Може ли науката да върне изчезналите видове?

През 2007 г. учени, работещи на остров Мавриций, на изток от Мадагаскар край бреговете на Африка, обявиха откритието на най-добре запазения скелет на птица Додо. Скелетът изглежда цялостен и е един от само два, останали от изчезналата птица. Находката, която е държана в тайна в продължение на седмици, докато мястото е изследвано и скелетът е събран, може да осигури ценни ДНК проби.

Новият скелет на Додо е особено вълнуващ, защото е намерен в пещера, която е помогнала за запазването на екземпляра й. Много от костите на Додо са открити в блата на Мавриций, но блатото има корозивен ефект върху костите. Единствената друга ДНК от Додо е от скелет от 15-ти век, донесен във Великобритания от о. Мавриций. Това откритие позволи на учените да определят връзката на птицата с други птици. Проучването показа, че Додо са свързани с много видове съвременни гълъби. Новият скелет може да разкрие още повече информация за изчезналата птица, включително и по-пълна версия на генетичния код на животното. Това откритие повдига въпроса дали е възможно учените да възкресят птицата Додо?

Въпреки че някои експерти твърдят, че това никога няма да бъде възможно, в науката се води голям дебат за това дали е етично да се върне изчезнал вид към живота си. Някои животни са изчезнали в следствие на човешките действия, но други просто не могат да оцелеят в естествената си среда или изчезват поради резките промени в климатичните условия. Земята е претърпяла няколко катаклизми, които са довели до масовото изчезването на някои видове и завръщането на много от тях може да причини огромен хаос в съвременната екосистема.

Въпросът е къде ще отидат тези същества, особено след като много от тях няма да имат естествени врагове, освен човека. Дали заселването на съблезъб тигър в сибирската тундра няма да наруши местната хранителна верига? Алтернативата е да се запазят пресъздадените видове в “Джурасик парк”, подобно на зоопарк или природен резерват, което е точно това, което група от японски учени предложи през 2005 година.

Зоология

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *