Орелът на Хааст – най – едрият съществувал орел

орелът на хааст

By John Megahan - Ancient DNA Tells Story of Giant Eagle Evolution. PLoS Biol 3(1): e20. doi:10.1371/journal.pbio.0030020.g001, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52877


Орелът на Хааст (Harpagonis moorei) е най-едрият вид орел, съществувал някога на Земята. Той е обитавал южния остров на Нова Зеландия и се смята за изчезнал около 1400 г. Сведения за тази голяма хищна птица за първи път публикува сър Юлий фон Хааст през 1871 г., когато са открити нейни останки в новозеландските блата. Проучвания на ДНК показват, че еволюира от общ прародител на австралийския орел преди 700 000 до 1,8 милиона години. Тази птица е увеличила 10-15 пъти повече теглото си, което представлява най-голямото и най-бързото еволюционно увеличение на средно тегло на всички известни видове гръбначни животни.

Защо е толкова голям?

Огромният размер на орела на Хааст се обяснява като еволюционен отговор на размера на неговата плячка – изчезналата птица Моа, чието тегло достигало до 230 кг. Подобно на Моа, орелът на Хааст е оцелял и еволюирал няколко ледникови периода. По дължина и тегло той бил дори по-голям от най-едрите живи лешояди, които познаваме днес. Женските екземпляри превъзхождали значително мъжките по големина. Те достигали до 3 метра височина и тегло до 15-17 кг. Дължината на ноктите им достигала до 9 см, което означава, че били в пъти по-дълги от ноктите на съвременен тигър. Характерни за тях били късите крила, които им помагали да ловуват в гъстите храсталаци и гори на Нова Зеландия.

При атака развивали скорост до 80 км/ч. Често залавяли жертвата си с ноктите на единия си крак, а с другия нанасяли силен удар в главата. Орелът на Хааст използвал големия си клюн, за да изтръгне вътрешните органи на своята плячка, която по-късно умирала от загуба на кръв.

Изчезване

В легендите на маорите орелът на Хааст фигурира като страховито чудовище. То отвличало и изяждало децата им, поради което той бил обект на преследване от страна на човека. Факт е, че този летящ хищник нападал и по-слаби и беззащитни хора. Основната му плячка обаче били безлетните птици – Моа, както и други по-дребни пернати обитатели на острова. Основната причина за изчезването му е изчезването на птицата Моа, която била преследвана за храна от първите заселници в Нова Зеландия. Представителите на вида били изключително малко на брой. Съществували едва до 1000 двойки в размножителна възраст наведнъж, което също допринесло за бързото им заличаване от лицето на Земята.

Нови проучвания

Водещи международни учени се надяват да хвърлят повече светлина върху изгубения гигант в едно новаторско проучване.

Професор Андрей Зиновьев от Тверския държавен университет в Русия ще работи заедно с д-р Пол Скофийлд от музея на Кентърбъри (Canterbury Museum) и д-р Даниел Томас от университета Маси (Massey University of New Zealand), за да реконструира мощните мускули, сухожилия и кости на задните крайници на орела. Целта е да сравнят крайниците на орела на Хааст с тези на орлите днес. Това ще доведе до нови насоки за начина им на живот и до по-големи проучвания, свързани с други изчезнали или изчезващи птици, включително пингвини. Изследванията ще предоставят полезна информация за причините за изчезване. Тази информация може да помогне за предприемане на правилните мерки за опазване на застрашените видове днес.

Зоология

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *