Тежкото железопътно оръдие Леополд е едно от най-големите сухопътни оръдия в историята

Нацисткото тежко железопътно оръдие Леополд представлява едно от най-големите сухопътни оръдия в историята. То е част от серия оръдия и е създадено от немския производител на стомана и оръжия Круп. Серията носи официалното означение Krupp К5 от немското Kanone, което означава оръдие.

Началото на разработката било поставено през 1934 г. в Хесен, a производството  започнало през 1937 г. съвместно с фирмата Ханомаг (Hanomag) в Хановер. Разработката не била поръчана от държавата, а представлявала самоинициатива на производителя. До края на производството през 1945 г. били произведени общо 25 бройки от тази серия.  

Конструкция

Нацисткото тежко железопътно оръдие Леополд било конструирано така, че да може да се превозва по стандартни железопътни трасета без големи преработки. Ходовата част се състояла от две талиги с по шест колоси, като за тях била закрепена централната гондола, на която било поставено самото оръдие.

Дулото на оръдието било с калибър 28,3 см, а дължината му била 21,5 м. Първоначално нарезите на дулото били били дванадесет на брой с дълбочина 10 мм, но след появата на пукнатини следващите бройки били произведени с канали от по 7 мм дълбочина. Дължината на всяко оръдие от модела К5 при транспортиране възлизала на 27 м., а при стрелба на 26 м.  

Дулото на нацисткото тежко железопътно оръдие Леополд се накланяло до 50 градуса в бойно положение, а при транспортиране заставало хоризонтално, като в предната част на гондолата била монтирана специална стойка, която да го фиксира по време на движение.

Проблем при стрелба се явявал фактът, че дулото нямало как да се завърти настрани и за това цялото оръдие било поставяно на платформа, която се въртяла, подобно на локомотивен обръщач. Това позволявало оръдието да се въти на 360 градуса.

Нацисткото тежко железопътно оръдие Леополд можело да се използва и в крива, като тогава ъгълът на стрелба се определял от положението му в кривата, а траекторията на изстрелите била тангенциална на кривата. 

Съществувал и трети метод, по който можело да се насочва в странично направление. При него предната талига била поставяна на трасе, което било перпендикулярно на задната талига. По този начин чрез преместване на предната талига се се променял и ъгълът, под който стреляло оръдието. 

Дулото на нацисткото тежко железопътно оръдие Леополд издържало 240 изстрела, като след това се считало за износено и трябвало да бъде върнато в завода производител за  подмяна. На борда му имало и собствен генератор, който да му осигурява необходимата енергия за местене на дулото. Зареждането ставало в задната му част.

Снарядите се транспостирали на специална количка, която се движела по собствени релси, поставени върху платформа на самото оръдие. Снарядите се докарвали до оръдието с помощта на друго превозно средство, като на самото оръдие се качвали със специален кран. Било препоръчително при всеки изстрел екипажът да слиза от установката, а стрелецът задействал ударния механизъм с дърпане на въже.

Снарядите на нацисткото тежко железопътно оръдие Леополд, чието тегло възлизало на 255,5 кг. били изстрелвани на максимална далечина от 62400 м. Реално така нацистите изстреляли снаряди на английска територия. Правени били и експерименти със снаряди с допълнителни ракетни ускорители, които достигали до 86500 м. 

Някои от дулата били разпробити на 310 мм без нарези и стреляли с подкалибрени снаряди с крила, които прелитали на 160 000 м. Презареждането на оръдието отнемало от 3 до 5 минути, в зависимост от ъгъла на стрелба.   

Нацисткото тежко железопътно оръдие Леополд било стандартно железопътно оръдие за немската армия през Втората световна война и първото с толкова големи размери. Основната цел за създаването му били атаките на тежко укрепени фортификации. Влиянието  му на фронта било осезателно и в допълнение с по-лека артилерия и въздушни удари мощта на армията се увеличавала значително. Но точно заради подобни оръдия съюзниците насочвали атаките си имено към железопътната мрежа на Райха. 

Оръдията от този тип са взели участие през войната на фронтовете в Италия, СССР и атлантическия вал. Въпреки че са бавнострелни те нанасяли големи поражения, защото снарядът образувал кратер с размерите на танк. Задачата им на френското крайбрежие била да обстрелват британските кораби, но се оказало, че не са подходящи за тази цел.  

Всяко оръдие К5 носело различно име. Най-известното в наши дни е нацисткото тежко железопътно оръдие Леополд, което трябвало да спре пробива на съюзниците в Италия, но било пленено от американските войски при Анцио. След войната Леополд бил пренесен в САЩ, където бил реставриран и изложен, като музеен експонат във Форт Лии, Вирджиния.