Вернер фон Браун е немски и американски конструктор на ракетно-космическа техника. Той е основоположник на ракетостроенето в съвременния свят и създател на балистичните ракети. Считан е за “баща” на американската космическа програма.
Кръвта вода не става
Вернер Магнус Максимилиан Фрайхер фон Браун е роден на 23 март 1912 г. в заможно семейство. Неговият баща Магнус е министър на земеделието във Ваймарската република. Той е известен консерватор, който в даден период от кариерата си е стигнал до титлите заместник и личен съветник на райхсканцлера. Майката на Вернер фон Браун – Ема, е наследница на четири кралски семейства.
В неговите вени тече кръв от френския крал Филип III, данския Валдемар I, шотландския Робърт III и английския Едуард III. Думата “Фрайхер” в името на Вернер фон Браун всъщност е немска аристократична титла, равносилна на “барон” и е получена от негов прадядо през 1699 г. за военни заслуги. Друг негов роднина въвежда картечницата през 1900 г. в Германия. Накратко, неговият път във военните разработки и ракетостроенето е постлан още преди да се роди.
Дръзките мечти от детството
Когато Вернер е на 13 години, получава подарък от майка си – телескоп. Тогава се заражда неговата голяма мечта – да покори Луната. А после и Марс!
Малкият Вернер фон Браун получава много добро образование и желанието му да създаде ракетен двигател се разгаря рано. Първите си опити в ракетостроенето започнал със сигнални ракети при престоя си в Берлин. Той завързал половин дузина пиратки, които закрепил към малък фургон и така отишъл на една от главните улици в града.
Там фургонът набрал толкова висока скорост, че гърмящите пиратки започнали да изглеждат като пламъци. Въпреки че нямало пострадали, Вернер фон Браун бил арестуван, но благодарение на баща му, полицията скоро го освободила от ареста. По това време никой и не можел да предположи, че това недисциплинирано момче ще стане основоположник на ракетостроенето и на НАСА.
В служба към немската армия
По време на ученето си във Висшата техническа школа в Берлин, Вернер фон Браун се запознава с Херман Оберт. В него той вижда своя пътеводна звезда в ракетостроенето, и става член на Германското общество за космически пътешествия. Те експериментирали с ракети, използващи течно гориво, които заинтригували група военни и впоследствие те отделили цял ден за наблюдение на експериментите.
Един от тях, Валтер Дорнбергер, е ръководител на ракетните изследвания на Райхсвера и забелязал таланта на младия Вернер фон Браун. Той му осигурил докторантура в Цюрих и едва на 22 години Вернер постъпил в армията. По негови думи, тази възможност е била голяма стъпка към целта му да сбъдне детските си мечти в областта на ракетостроенето, за пътуване в космоса и да служи на родината си.
Създаване на V-2
Венер и неговият екип успяват да създадат ракета, която да достигне стоте километра височина, считани за граница на космическото пространство. Той е създателят на това, което Хитлер е наричал “оръжие на възмездието” – ракетата “Фау 2”, още позната като А-4 и по-късно като V-2. Тя представлява 15-метрова ракета с течно гориво, която пренася големи количества взривоопасни материали и вещества на разстояние до 200 км. Ракетата се превръща в едно от най-силните оръжия в нацистка Германия. Сред смъртоносните му творения голяма известност има и свръхзвуковата противовъздушна ракета Wasserfall.
През 1940 г. Вернер фон Браун е повишен на унтерщурмфюрер от СС и в годините след това участва в производство на оръжия за германците през Втората световна война. В концентрационния лагер “Дора”, в който той създава ракетите “Фау”, биват избити около 20 000 души. Свидетели твърдят, че Вернер е бил наясно с това, както и че неведнъж сам е разпореждал тежки физически наказания за работниците.
Ракетите “Фау” започнали да имат все по-ниска ефективност – от 4 300 изстреляни ракети около 3 000 са улучили целта. Това води и до задържането на Фон Браун от Гестапо по подозрения в саботаж. Жертвите от изстрелването на ракетите са около 13 000 души, което е по-малко от броя на работниците, загинали по произвеждането им.
Арест
Все пак Вернер фон Браун бива освободен, но получава заповед да унищожи всички чертежи и документации, свързани с ракетите и да избие работещия по тях инженерен персонал. Този момент бил един от редките случаи, в които Венер фон Браун показал, че притежава морал и спасил екипа си от над 500 души. Той ги отвел в Бавария, където заедно се предали на западните съюзници. Венер не пожелал да унищожи и труда си. Благодарение на острия си ум, той успява да скрие копия от чертежите си в планината Харц, където бил сигурен, че никой няма да ги открие.
Пътят към мечтите
Една от мечтите на Венер е човечеството да покори Луната. Голяма стъпка към сбъдването и е началото на работата му в САЩ. Името му оглавявало така наречения “Черен списък”, който включвал имена на известни немски учени и инженери, които американските военни искали да използват за своите разработки. Вернер започва работа в Америка през 1945 г., като това се пази няколко месеца в строго секретна тайна. Правителствена агенция създава фалшиви биографии за него и група други учени, които да ги представят като несвързани с нацисткия режим в Германия.
През септември 1945 г. Вернер фон Браун става ръководител на Службата за проектиране и разработка на военно въоръжение във Форт Блис, Тексас. Американците обаче ограничават разработките му само до ракети, които не са далекобойни.
През 1956 г. той става ръководител на програма за разработване на междуконтиненталната балистична ракета “Редстоун”, както и на ракетите-вариации “Юпитер-С” и “Юнона”, а след това и на спътниците от серията “Explorer”. “Explorer 1” бива изстрелян в космоса под ръководството на Вернер фон Браун на първи февруари 1958 г. Вернер фон Браун става директор на Центъра по космически полети на НАСА през 1960 г. Също така е и ръководител на екипа, който разработва ракетите-носители “Сатурн” и космически кораби от серията “Аполон”.
Полетът до Луната става реалнос
След като Русия пуска първия изкуствен спътник на Земята и изпраща първия човек в космоса, за САЩ става въпрос на престиж да са първите хора, успели да изпратят човек на Луната. Вернер фон Браун бива назначен за ръководител на лунната програма на Щатите. На 16 юли 1969 г. ракетата-носител “Сатурн-5” тръгва с космическия кораб “Аполон-11” на орбита около Луната.
Знаменитата дата е 20 юли 1969 г., когато Нийл Армстронг, командирът на “Аполон-11”, става първият човек, стъпил на Луната. Мечтата на Вернер фон Браун най-накрая става реалност – разработените от него машини стигат дотам, докъдето преди години е могло да отиде само неговото въображение. За този полет Вернер бива награден с медал от НАСА за отличителни заслуги.
За съжаление проектът на Вернер фон Браун за станция на Луната не бива реализиран поради борбата за надмощие в усвояването на Луната между САЩ и Русия. Неговите разработки обаче, поставят стабилна основа за покоряването на космоса за по-нататъшните строители на ракетна техника.
Вернер фон Браун умира пет години след като напуска НАСА през 1972 г. от рак на панкреаса. През 1994 г. в негова памет Международният астрономически съюз кръщава на него кратер от видимата страна на Луната.
Няма коментари