ЗИЛ–Е167

ЗИЛ–Е167 е прототип, рожба на нуждата от изключително високопроходими машини с цел покоряване на Сибир и Далечния север. Освен полезни за икономиката, обаче подобен тип машини трябвало да имат широко приложение и във въоръжените сили.

Заданието, родило ЗИЛ–Е167

През ноември 1961 г. ръководството на Съветския съюз възлага на за завода ЗИЛ разработката на колесна машина с екстремно висока проходимост и товароносимост над 3,5 тона. Изборът не бил случаен, тъй като конструкторското бюро вече било специализирано в разработката на превозни средства за пресечен терен. Проектът обаче трябвало да бъде завършен в много кратък срок. Първият прототип трябвало да бъде готов до 1 януари 1963 г. – малко повече от година.  Както често се случвало в онези години работата по проекта започнала много по-късно, едва през октомври 1962 г. и оставащото време било крайно недостатъчно. За за наваксване на изгубеното време било взето решение да се използват готови компоненти и възли. За ръководител на проекта била назначвена А. Д. Андреева. Назначаването на жена за ръководител на проекта било доста необичйно, независимо, че по това време много жени работели в автомобилната индустрия на Съветския съюз.

Конструкция

За основа на новата разработка бил взет четириосният вседеход ЗИЛ 135Л. От него били взаимствани силовите агрегати, рамата и ходовата част. Надстройката била изцяло нова и нетипично за такъв тип превозно средство била еднообемна. Двигателят, кабината и товарното отделение били в общ корпус. В кабината се помещавал четиричленният екипаж, а товарно-пътническата кабина била с 14 места за пътници. Двигателното отделение било разположено най-отзад и било леко скосено в горната си част. За намаляване на теглото корпусът бил изработен от фибростъкло.

Окачване

Осите на ЗИЛ–Е167 били три и били разположени на равни разстояния. Тази компановка не била нова за съветските автомобили, тъй като още от 50-те това била основна схема за високопроходими превозни средства. Първата и последната ос били завиващи за подобряване на маневреността, като за кормилната система били нужни два усилвателя. Интересното е, че средната ос дори нямала окачване, докато крайните оси имали независимо торисонно окачване с вертикален ход на колелата от 240 мм. Спирачките и на шестте колела били барабанни, като цялата система имала пневматичен усилвател.

Целта на автомобила била да може да преодолява снежни преспи с височина по-голяма от човешки ръст, а това изисквало поставянето на огромни колела. Самите гуми можело да бъдат с диаметър 1790 или 1500 мм. Джантите били изработени от фибростъкло и стомана и по този начин били с 2,5 пъти по-леки от стандартните стоманени, а гумите били изцяло нова конструкция.

Отстрани на корпуса бил нарисуван бял лос, защото поставянето на големи и леки колела на автомобила било вдъхновено от начина, по който лосовете се придвижват през преспите с дългите си крака. Освен това на борда имало централизирана система за регулиране на налягането в гумите, което допълнително подобрявало опорно-сцепната проходимост. Над колелата по цялата дължина имало един калник, който в предната си част бил заоблен и били монтирани стъпала за по-лесен достъп до кабината. Просветът възлизал на изключителните 852 мм. с гуми 1790 мм.

Задвижване

ЗИЛ–Е167 се задвижвал от два V-образни, осемцилиндрови, бензинови двигателя с работен обем от по 6 литра ЗИЛ-375, развиващи по 180 к.с. всеки. Всеки двигател имал собствена трансмисия и задвижвал колелата от неговата страна. Към силовата установка било възможно присъединяване на други устройства като лебедка от ЗИЛ 134, която била в състояние да генерира усилие от 10 тона. За да се гарантира успешен старт при екстремно ниски температури, агрегатите били оборудвани със система за предпусково подгряване. Максималната скорост по шосе достигала до 75 км/ч, а товароносимостта била 5 тона. Разходът на гориво обаче възлизал на 100 литра на 100 километра. Пробегът ѝот 900 км се осигурявал от шест резервоара, които били поставени на рамата между колелата. Въпреки скромното оборудване на кабината и липсата на всякакъв лукс на борда имало два радиатора, които да топлят екипажа. Освен това в товаро-пътническото отделение била монтирана и печка на дърва. Дължината на ЗИЛ–Е167 възлизала на 9,26 м., ширината на 3,13 м., колея 2,5 м., а височината малко над 3 метра. Теглото било 12 тона.

Изпитанията

В крайна сметка на 31 декември 1962 г. вече имало готов прототип, който носел означението ЗИЛ–Е167, като буквата Е означавала Експериментален. В названието отсъствало каквъвто и да е намек за връзка с други модели на ЗИЛ.

Изпитанията на автомобила започнали по заснежените полета около Москва. Още в началото се оказало, че охлаждането на двигателите не е добро и се наложило да бъдат монтирани допълнитлени въздухозаборници. Вседеходът можел да преодолява наклони до 42 градуса и водни препятствия с дълбочина 1,8м. Тестовете отнели две години, като освен през заснежени трасета машината била тествана и при условия, близки до пустинните. През 1965 г. ЗИЛ–Е167 бил изпратен в Сибир, за да участва в изграждането на газопровод. Задачите му там били да тегли тежки товари и да транспортира работници, както и оборудване до труднодостъпни места. Налагало му се да тегли и закъсали превозни средства в снега.

Митът за вседехода

Именно в периода 1963-1965 г. при проучване на сателитни снимки служителите на ЦРУ откривали следи от превозно средство в крайно недостъпни райони. Накрая открили яркочервено превозно следство насред снежните полета на Сибир. Западните разузнавачи стигнали до заключението, че руснаците са създали цял флот от такива превозни средства, с които се канят да атакуват Канада и САЩ, като преминат през Арктика.

Краят на проекта

През 1967 г. ЗИЛ–Е167 се връща обратно в Москва, за окончателен анализ на събраните данни. Заключението било, че представянето било отлично и че покрива максимално възможностите на свръхвисокопроходимо колесно превозно средство. Въпреки доброто му представяне обаче интересът към него не бил голям и не се стигнало до масовото му производство.  Министерството на отбраната пожелало да продължи развитието на проекта, но развититето на верижните машини, които са по-евтини и с по-проста трансмисия го обезсмислило.

След години на престой и занемаряване ЗИЛ–Е167 е реставриран и днес може да се види във военно техническия музей в Москва.

Камиони и вседеходи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *