Автобусът Pickwick Nite Coach е интересен опит за осигуряване на ултра комфортно пътуване с автобус.Разработен е от компанията Pickwick Motor Coach Works под ръководството на Дъайт Остин. Като част от по-голяма корпорация, занимаваща се с транспорт и хотелиерство в САЩ фирмата имала за цел да създаде автобус, който да предлага нещо повече на своите клиенти. Остин вече бил участвал в друг разработката на друг странен автобус, в който се приготвяла и сервирала храна подобно на ресторант, като имал две остъклени надстройки една за пасажерите и една за водача, който се извисявал над останалите участници в движението и имал нестандартна гледна точка към пътя. Този автобус бил построен на шаси на Пакард.

Дизайн

Автобусът Pickwick Nite Coach е създаден през 1928 г. Биб е с дължина от 10,5 м., висок 3 м. и имал ширина от 2.45 м. Това го правело най-големият автобус по онова време. Благодарение на конструкцията от стоманени и дуралуминиеви греди той тежал малко повече от едноетажен автобус с 33 места. На борда си разполагал с тоалетна, стюард и дори камбуз (така се наричат помеженията, в които се приготвя храна, на плавателните съдове) с всичко необходимо като кутия за лед, тостер и прибори за готвене . Тоалетната била химическа и се намирала в задната част на автобуса. За максимален комфорт на гостите на борда имало и пълноразмерно огледало. Двигателят за яхти Sterling Petrel осигурявал само 110 к.с. Всъщност това бил най-мощният бензинов агрегат достъпен към този момент. Конструктивно той бил шест цилиндров редови със стоящи клапани и бил монтиран на отделна рама, която можела да се изтегля като чекмедже за по-удобно обсужване и ремонт.

Седалки

Това, което отличавало този двуетажен автобус от масата било мястото за пътниците. Той не разполагал с нормални седалки. На разположение на пасажерите били 13 сепарета, във всяко от които имало по две кресла, разположени едно срещу друго. При желание на пътниците креслата можели да се разгънат така, че да се получи едно двуетажно легло. Всяко сепаре разполагало и с мивка, от която течала топа и студена вода. Централната пътека и на двете нива била с едно стъпало по-ниско от сепаретата.

Версии

През 1930 г. се появява нова версия на автобуса за 53 човека, като двигателят вече е с мощност 150 к.с.

остин двигател

Скица на задвижването с напречен двигател с подписа на  Дуайт Остин

За последната версия на автобиса Остин залага на изцяло нова разработка. При нея двигателят е разположен напречно на рамата зад задната ос. Задвижването се предава от трансмисията към дифиренциала на твърдия заден мост чрез вал, разположен под ъгъл спрямо задната ос. Тази концепция е патентована от Остин, като той я взема със себе си, когато започва работа за GM. През следващите близо 40 години почти всички автобуси на компанията са задвижвани именно по тази схема. Новата платформа отново предлага 13 сепарета, но при нея тоалетните са две и камбузът е по-голям. Произведени са общо 18 машини преди прекратяването на производството през 1935г.

 

Първото тестово пътуване на автобуса било от Калифорния през Денвър до Канзас през 1928 г. След успехът си по пътищата на Калифорния автобусът започнал да извършва и курсове до Солт Лейк Сити и Канзас.

Автобуси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *