Антарктическият вседеход Пингвин е създаден само за няколко месеца. Той поставя началото на специализираните машини използвани за покоряването на Антарктика. Дори и в наши дни, когато разполагаме с модерни технологии за проектиране и изработка малко хора биха си представили, че е възможно да се създаде превозно средство за продължителна експлоатация в екстремно тежки условия за по-малко от половин година.
Предпоставки
Антарктическият вседеход Пингвин е разработен в конструкторското бюро на завод Киров (сега ОАО “Спецмаш”), което се ръководило от известния конструктор на танкове Йосиф Яковлевич Котин.
През 1957 г. известният полярен изследовател, член-кореспондент на Академията на науките на СССР Михаил Михайлович Сомов, се среща с Котин в конструкторското бюро на завода (наричало OKBT – особое конструкторское бюро танкостроения). Тогава той му обяснява проблемите и нуждите на полярните експедиции.
Антарктическият вседеход Пингвин (известен още под названието обект 209) се базира на идеите на Сомов. За своите изследвания учените се нуждаели от машина, която да може да изминава наведнъж хиляди километри през ледените пустини и същевременно да осигурява голямо вътрешно пространство. Това е нещо като мобилна изследователска станция.
Нуждата от създаване на подобна техника започва да се усеща още през 1955 г. Две години след това става ясно, че без нея изследванията ще се забавят и дори има опасност да не могат да се реализират. Разработката на машината започва през май 1957 г., а по план първите Пингвини е трябвало да отпътуват през октомври за Антарктида, като превозват следващата полярна експедиция.
Основа на разработката
Антарктическият вседеход Пингвин е построен на основата на лекия плаващ танк ПТ-76, дотогава използван масово от десантните части на армиите от Варшавския договор. Машини от този тип вече били изпробвани в Арктика и се проявили много добре. Поради доработките Пингвинът станал по-тежък от военния прототип, което наложило промяна в окачването и веригите били разширени. Новата машина имала собствено тегло от 16 тона. С тази маса и разширените вериги контактното налягане на веригата със земната повърхност било 300 килограм-сила на квадратен сантиметър. За сравнение този показател за един нормален лек автомобил е три пъти по-голям.
Реализация
Антарктическият вседеход Пингвин бил необичайно сложна поръчка, като за да бъде изпълнена се наложило изработката на всяка една от петте поръчани машини да се води от отделен конструктор. Ръководител на проекта за изработване на петте Пингвина е Жозеф Котин. Николай Сергеевич Попов, който по-късно създава танка Т-80, ръководи работата по един от вседеходите.
Въпреки краткото време за разработка антарктическият вседеход Пингвин се оказал много успешен. Мощният и издръжлив двигател позволявал на машината да тегли ремарке с тегло 12 тона, а с едно зареждане можел да измине 3000 км. Разработен в Ленинградския завод Киров, Пингвинът получава заварена надстройка над стандартното шаси, която е изработена от специална сплав, която да издържа на екстремно ниски температури.
Двигателят бил снабден с компресор за увеличаване на мощността и работа при големи височини и по-разреден въздух. На борда била осигурена отоплителна печка. Благодарение на отоплението в кабината можело да се работи без връхни дрехи при външни температури да -50 °C. Единственият начин за ориентиране на екипа бил набор за астрономическо ноблюдение, защото GPS системата не била измислена, а в близост до южния полюс компасът не е достатъчно адекватен.
Експедиция
През 1958 г. антарктическият вседеход Пингвин успява да закара членовете на полярната експедиция до така наречения полюс на непристъпността. Там те основават едноименната станция. Антарктическите експедиции били много по-трудни отколкото тези на северния полюс. Причини за това са необичайно ниските температури, при които металните конструкции ставали много по-крехки от нормалното.
Също така във високите части въздухът ставал толкова разреден (средната надморска височина е 2500 м.), че обикновени атмосферни двигатели трудно се справяли. Основният недостатък на машините се оказал недостатъчното вътрешно пространство, което създавало редица неудобства на екипажите. По-късно при разработката на антарктическия вседеход Харьковчанка, този недостатък бил отстранен.
Благодарение на високопроходимата техника съветските учени достигат до дотогава недостъпни места в сърцето на необятния континент. За пет експедиции с тези високопроходими превозни средства са превозени над 15 тона товари и са изминати хиляди километри по ледената шир. В знак на почит към тези машини 2 от тях са поставени на пиадестали пред станциите Мирни и Нооволазаревская.
Няма коментари