История
Харьковчанка 1 е антарктически вседеход, създаден през 1958 г. по задание на Антарктическия и арктически научно изследователски институт в Харковския Завод за Тежко Машиностроене Малышев. През 1955 г., според международно споразумение, територията на Антарктика е била разделена между 12 държави. Тогава СССР получава част от източното крайбрежие на континента, а американците – самият център, районът на Южния полюс. По това време всяка страна е изградила няколко изследователски станции на своя сайт, с помощта на които хората са били пряко ангажирани в изучаването на студения континент.
СССР, в допълнение към определената му част, също е получил правото да посещава най-южната точка на планетата, която иначе е в американския сектор. За да бъде възможно това трябвало да може да се преодолее студът при поход с дължина от над 2500 км. Това изисква надежден антарктически вседеход, който може да издържа на температури понякога до минус 80 ° С, което едовело да започването на проекта, резултат на който е създанена Харьковчанка 1. При него били отчетен опита от създаването на първия съветски специализиран арктически вседеход Пингвин
Конструкция на Харьковчанка 1
Проектът за антарктически вседеход се е казвал Изделие 404С. Базиран е на артилерийски влекач, който от своя страна е базиран на шасито на танк Т-54. Веригите са с ширина 1 м. Дизеловият двигател е форсиран и снабден с компресор, при което достига мощност от 995 к.с.
Антарктическият вседеход Харьковчанка 1 има впечатляваща конструкция (дължина – 8.5 м, ширина – 3.5 м, височина – 4 м), може да се движи с до 30 км / ч, да преодолява покачвания до 30 градуса. Принципно в Антарктида няма необходимост от амфибии, но Харьковчанка 1 може да плува като потъва само до половината от височината на каютата. Купето е с обем от около 50 куб.м. и площ от 28 кв.м. а стените са направени от 8 слоя синтетична вата с алуминиева обшивка.
Харьковчанка 1 разполага с място за спане на 6-8 човека, а също така с тоалетна, мивка, каюткомпания и опростена кухня. Има също радиостанция, и сферичен наблюдателен купол. Конструиран е така че основните агрегати да могат да се ремонтират отвътре, без да се излиза. Предвиден е за работа при температури до под -70°. Електрозахранването е с два генератора с обща мощност 13 kW.
Поход
През 1959 година колона от антарктически вседеходи извършва уникален преход. На 10 януари колона от три Харковчанки се насочва от станция Мирний към станция Комсомолска и от там към Южния полюс. Маршрутът е с дължина 2700 км. Всеки вседеход е теглил по две шейни, натоварени с всичко необходимо за похода и най-вече гориво.
След преход от 875 км. достигат станция Комсомолска, където остават за да прекарат най-суровата част от зимата. Тази първа част от маршрута е взета за около 15 дни при средна скорост 56 км. / ден.
В последствие, около 10 години по-късно е разработен модифициран вариант – Харьковчанка 2, чиято шофьорска кабина и двигател са разположени извън жилищния отсек.
Технически данни
Година на производство | 1958 – |
Произведени бройки | |
Дължина | 8500мм. |
Ширина | 3500 мм. |
Височина | 4000 мм. |
Ширина на веригата | 1 м. |
Двигател мощност | 995 к.с. |
Гориво | дизел |
Задвижване | |
Скоростна кутия | |
Тегло | 35 т. |
Максимална скорост | 30 км./ч. |
Максимален преодоляем наклон | 30° |
Обхват без дозареждане | 1500 км. |
Няма коментари