Bellanca Aircruiser

By Valder137CC BY 2.0,


84 / 100

Самолетът Bellanca Aircruiser / Bellanca Airbus е създаден през 1930 г. Появата му била плод на ерата на поставяне на рекорди от края на 20-те години на 20-ти век. Италианският авиационен ас от Първата световна война Чезаре Сабели имал желание да построи самолет, който да може да прелети без да каца от Ню Йорк до Рим. Той срещнал Джузепе Беланка и открил неговия самолет модел К, който никога не полетял, но конструкцията му станала основа за новия самолет.

Конструкция

Самолетът Bellanca Airbus P-100 имал отличаващ се силует. Това бил двуплощник, чието горно крило било нормално, право, а долното било с W-образен челен профил. Първият прототип първоначално бил наричал Bellanca Airbus, защото можел да превозва между 12 и 15 души в зависимост от подредбата на интериора. През 1931 г. Джордж Халдеман прелетял с него разстояние от 4400 мили за 35 часа. Цената на пробег от 8 цента за миля обаче не била достатъчна да генерира продажби. Причината за това бил V-образния двигател с водно охлаждане Curtiss V-1570 Conqueror, които бил доста ненадежден.

Следващата версия Bellanca Airbus Р-200 имала по-голям двигател с въздушно охлаждане и по-висока надеждност. Смяната на двигателя обаче изисквала генерална преработка на носовата част на самолета. Също така старото двулопатно витло било заменено с трилопатно за по-голяма ефективност. Вариантът Р-200А бил доставен с поплавъци и извършвал полети в Ню Йорк, летейки между Улол Срийт и Ийстривър. Версията Р-200 Deluxe превозвала 9 пътника в луксозна обстановка, а моделът Р-300 можел да превози 15 души, но в далеч по-скромна атмосфера.

Последната версия на Bellanca Airbus, получила и ново име –  Bellanca Aircruiser. Това бил най-ефективният самолет на своето време и в своя клас. Със звездообразен двигател Wright Cyclon, с въздушно охлаждане и компресор, който развивал 715 к.с., самолетът можел да носи полезен товар по-голям от собственото му тегло (2754 кг.) – приблизително 2800 килограма и можел да се движи с максимална скорост 267 км/ч. В средата на 30-те дори тримоторни самолети не можели да се доближат до тези характеристики. Височината на полета достигала 6706 км., а обхватът му възлизал на 1126 км. Размах на крилото бил 19.82 м., като площта му била 48.3 кв.м. Дължината му била 13,21м.,а височината 3,51 м. Колесникът бил наприбираем триточков, като основните му стойки били закрепени за най-ниските части на долното крило.

Изгубената слава на Bellanca Aircruiser / Bellanca Airbus

Макар и ултра ефективен Bellanca Airbus P-100 не могъл да се превърне в най-известния самолет в света. За това има три причини. Първата е свързана с пропадналата покупка за полета на Линдберг. Когато Чарлз Линдберг и неговите поддръжници търсели самолет, за да спечелят наградата Orteig от 25 000 долара, първо се насочили към самолета на Bellanca Aircruiser / Bellanca Airbus.

За съжаление, председателят на борда на директорите, Чарли Левайн, се проявил повече като дребен търговец. Той заявил на Линдбърг, че ще му продаде самолета за 15 000, за да осъществи полета от Ню Йорк до Париж, но когато авиаторът пристигнал да закупи самолета, Левайн му казал, че настоява да си запази правото да избере екипажа, който да извърши полета. Естествено Линдбърг бил бесен, развалил сделката и отишъл направо в Сан Диего и закупил самолета Ryan, с който успешно извършил историческия си полет.

Втората причина била, че времето не било подходящо за създаване на нов, силно иновативен пътнически самолет. Просто пътническата авиация е все ещо в зората си и не са съществували достатъчно стабилни авиокомпании, които да го подкрепят.

Последната причина била, че през 1934 г. американските власти забранили използването на едномоторни самолети за превоз на пътници. В Канада обаче Bellanca Aircruiser / Bellanca Airbus се използвал в минодобивното дело за доставки на хора и товари до отдалечени и труднодостъпни рудници. Освен това самолетът бил използван в САЩ, Мексико и Филипините.

Последният летящ самолет служил до 70-те години и по настоящем е на показ в музея Blimp Hangar NAS, в Tillamook, Орегон.

Други варианти

Bellanca Aircruiser C27A

Bellanca Aircruiser C27A

Вариантът на самолета, наречен Bellanca Airbus С-27С можел да превозва и товари, като според оборудването можел да каца на сняг или на вода. Военните използвали три версии този самолет, като за тях мощността на двигателя била повишена на 750 к.с.

През 1934 г. на базата на P-300 Bellanca Aircruiser бил създаден лекият бомбардировач Bellanca 77-140. Той притежавал не един, а два двигателя, които били монтирани на горното крило от двете страни на фюзелажа, като витлата му били двулопатни. Макар и създаден за нуждите на армията американските военни не проявили интерес към него, но за сметка на това военно-въздушните сили на Колумбия закупили ограничена серия от модела. Някои бройки били пригодени за кацане и излитане във вода и носели означението 77-320.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *