79 / 100

Хидропоника е метод за отглеждане на растения извън естествената им среда, каквато е почвата. Необходимите за растежа вещества се извличат от хранителния разтвор в който са корените. Тук вече чувам първите вопли как това е пълна химия, отрова и прочие. Не, не е така, или по-точно може да бъде толкова вярно, или невярно, както и ако бъде казано по отношение на класическото земеделие.

И при двата метода имате чудесни възможности да засипете растенията със всякакви химически добавки. При класическото земеделие добавянето на такива препарати се налага, за предпазване от болести, слани и прочие, докато при хидропониката тази необходимост е много по-малка.

Основите на хидропониката, както и налагането на самия термин се случват през 20-те години на XX в. и са дело на William Frederick Gericke, който по това време вече отглеждал домати по този метод, като в началото го наричал “аквакултура”, но после го преименува, сглобявайки две старогръцки думи: ὕδωρ (вода) и πόνος (pónos – работа).

Ползи

Но защо изобщо говорим за хидропоника, вместо да отглеждаме доматите си както през последните около 2500 години? Преимуществата са няколко: почвите използвани за земеделие стават все по-замърсени, освен това при нарастващото население на планетата се налага да се изсичат постоянно гори за отваряне на нови площи. При хидропониката растенията се отглеждат на закрито, поради което добивите не са зависими от атмосферните условия, което позволява реколтата да се добива по-бързо и повече.

Отпада и нуждата от немалка част от препаратите ползвани за защита на растенията при класическото земеделие. Също така хидропониката дава възможност за почти пълно автоматизиране на процеса, като по този начин се оптимизират повечето операции – поливане, осветление, добавяне на хранителни вещества. Счита се и за най-перспективния метод за отглеждане на храна в космоса.

Недостатъци

Хидропониката изисква определени начални инвестиции, за набавяне на необходимото оборудване, а също така изисква някакво ниво на технически познания за опериране със системата.

Друг недостатък е чувствителността към прекъсване на електрозахранването – в замисимост от конкретната инсталация само за няколко часа растенията могат да загинат. Също така се води и дебат дали зеленчуците отгледани по хидропонен метод могат да се класифицират като “био”. Това за някои хора е проблем, но за повечето, включително и за мен не е.

Системи за хидропоника

Система дълбоководни култури (Deep Water Culture)

Използва се абревиатурата DWC. Първата асоциация при повечето хора е за корени плаващи във воден разтвор и това е точно тази система. Корените са потопени в хранителен разтвор, който постоянно се аерира (като в аквариум за рибки), за да може да се достави необходимото количество кислород (каквото би постъпвало през почвата).

Този метод има и “ъпгрейднат” вариант (Top-fed Deep Water Culture), при който корените не са постоянно натопени, а вместо това хранителният разтвор полива корените, пада в резервоар под тях, аерира се и пак се изпомпва и полива корените. Ползата от него е, че в началото след “засаждането” на растенията, когато корените им са още къси, захранването е по-добро и съответно растежът е по-бърз.

Фитилна система (Wick System)

Това е система от пасивен тип и е една от най-простите в хидропониката въобще. Растенията са разположени в субстрат (това е среда в която са корените на растението, например перлит), а хранителният разтвор се доставя до нея с помощта на капилярни тръбички. Това е естествено автоматичен метод (благодарение на капилярния ефект), но не подлежи на регулиране и при бързорастящи култури е недостатъчен. Използва се най-вече за по-бавно растящи растения, като цветя и други декоративни.

Система хранителен филм (Nutritient Film Technique)

Хидропонна система хранителен филм

Автор: Grower59

Използва се и абревиатурата NFT. При този метод имаме тънък, непрекъснато течащ разтвор на хранителни вещества, който поради това, че е тънък се аерира добре, слез преминаването през корените пада в резервоар, от който отново се изпомпва към корените като тънък слой. Този метод не се нуждае от автоматика, а също и от субстрат.

 

 

хидропонна система с прилив и отлив (Ebb and Flow)

Автор: MagicBeaver

Система с прилив и отлив (Ebb and Flow)

При тази система за хидропоника има таймер, който включва периодично помпата, която изпомпва хранителния разтвор към “тавата” със субстрата и растенията. След като разтворът облее корените, той се оттича в долния резервоар. Тази система осигурява както редовното доставяне на хранителни вещества, така и насищането с кислород.

 

Система с капково напояване (Drip System)

При тази система имаме помпа и система от тръбички, при които хранителния разтвор капе върху растенията и субстрата.

Аеропоника

Това е една от най-високотехнологичните системи. При нея няма субстрат, а корените висят във въздуха. Помпата за хранителен разтвор, контролирана с таймер го разпръсква периодично върху кореновите системи. Цикълът на пръскане е доста бърз, тъй като корените са изложени на въздуха и се нуждаят от редовно овлажняване.

Субстрати в хидропониката

Както вече споменах субстратът е средата в която растат корените на растението. Това може да бъде, въздух, вода, или други материали, които ще разгледам тук. Целта на субстратът е да осигурява на корените на растението достъп до кислород, влага и хранителни вещества. Когато се избира субстрат трябва да се имат предвид характеристики като добра аерация и дренаж (т.е. задържа добре влагата и кислорода), pH неутрален, биологично и екологично чист. Ще разгледам най-популярните:

Кокосови влакна

Представлява органичен материал, създаден от обвивките на кокосовата черупка (онази косматата част). Принципно се явява страничният продукт от кокосовата промишленост, но сега се превръща в една от широко използваните среди за хидропоника. Предимствата са, че задържа добре хранителен разтвор, естествен материал е, преработва се по естествен път след срока на употребата му. Недостатъците са, че не осигурява добро оттичане и се развлича / разпада след известно време.

Перлит

Използва се широко за добавяне на аерация в почвата и при традиционното земеделие и то от дълго време. Този субстрат е и един от най-често срещаните избори в хидропониката. Създаден е чрез разширяване на вулканично стъкло при изключително висока температура. При този процес безброй малки бели топчета изскачат като пуканки. Предимствата са, че е лек, задържа много добре кислород, може да се ползва многократно и е естествен материал. Недостатъците са, че за някои растения е прекалено лек, както и, че отделя прах.

Минерална вата (Rockwool)

Този материал е създаден чрез топене на скали и запридането им в снопове от нишки. Ватата е универсална инертна среда за отглеждане, която може да се използва като самостоятелен материал при много хидропонни системи и особено при тези с рециркулация. Предимствата са, че задържа хранителния разтвор много добре, задържа добре кислород и има разнообразни форми и размери. Недостатъците са, че не може да се рециклира, създава прах и не е pH неутрален.

Експандирани глинени пелети (LECA)

Представляват малки топчета, създадени чрез нагряване на глината, докато се разширят в малки кръгли пелети. Предимствата са, че много добре задържат кислород и могат да се употребяват многократно. Недостатъците са, че не задържат добре хранителен разтвор и са относително тежки.

Growstones

Представлява малки порьозни камъчета направени от стъкло и е универсален субстрат. Предимствата са, че много добре задържат кислород и хранителен разтвор. Недостатъците са, че маже да наранят някои коренови системи и също трудно се почистват.

Хранителни разтвори

Основните хранителни вещества, от които растенията се нуждаят независимо от метода на отглеждане са: органичен компост (C, O, N, H), макро и микроелементи. Освен тях растенията се нуждаят и от кислород, въглероден двуокис, светлина и вода.

Макроелементи

  • Азот (N) – той е основната храна за растежа на растенията, особено във фазата на вегетативен растеж. Играе жизненоважна роля за растежа на листата и стъблата, както и в синтеза на хлорофил, аминокиселини, коензими и протеини
  • Фосфор (P) – той е жизненоважен за фотосинтезата и е един от компонентите на ДНК. Растенията изискват фосфор в големи количества в ранната фаза на растежа, покълването и цъфтежа. Така че той е отговорен за формирането на семена, корени, цъфтеж, завързване на плодове.
  • Калий (K) – той се използва във всички етапи на растежа на растенията. Помага да се синтезират захар, нишесте и въглехидрати. Той също така играе определена роля в развитието на корени, стъбла и цветя. Растенията с достатъчно Калий имат добра устойчивост на бактерии и насекоми.
  • Калций (Са) – бързорастящите цветя и зеленчуци се нуждаят от Ca почти толкова, колкото от всички останаели макронутриенти. Той е необходим за образуването и развитието на клетките.
  • Магнезий (Mg) – бързорастящите растения също се нуждаят от Mg в големи количества. Той е от съществено значение за производството на хлорофил и помага за създаването на кислорода чрез фотосинтеза. Важен е за израстването на здрави и енергични растения.
  • Сяра (S) – компонент е на 21 аминокиселина, която образува протеин, а също и на много хормони и витамини, включително витамин В.

Микроелементи

Микронутриентите се изискват в по-малки количества. И все пак те все още играят важна роля в растежа на растенията.

  • Цинк (Zn) – взаимодейства с други елементи, за да образува хлорофил. Важен за растежа на стъблата и жизненоважен катализатор на ензимите на повечето растения.
  • Манган (Mn) – подпомага използването на азот заедно с желязото при производството на хлорофил.
  • Желязо (Fe) – необходимо е за синтеза на хлорофил и е важно за ензимната система.
  • Бор (Бо) – комбинира се с калций за образуване на клетъчни мембрани и хлорофил

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *