Оптичният телеграф на Шап

Оптичният телеграф е система от специални устройства, или по-скоро цели съоръжения, с помощта на които се предават визуални, или комбинации от визуални символи или звукови сигнали. Най-простите уреди са представлявали фенери, халиографи, морзови лампи, или сигнали с флагчета. В края на 18-ти век изобретателят Клод Шап въвежда във Франция мрежа от оптични телеграфни станции. Тези устройства намирали приложение в цяла Европа до изобретяването на електрическия телеграф в средата на 19-ти век.

Още от античността съществували методи за предаване на информация на големи разстояния с помощта на димни и огнени сигнали.  Те обаче можели да предават ограничен брой и то предварително уговорени съобщения. Изобретяването на телескопа била първата крачка към предаването на сравнително голямо количество информация на относително голяма дистанция. В началото идеята била с помощта на система от платна да се показват определени букви, които да се четата от разстояние посредством оптичен уред.

Системата на Шап

Оптичният телеграф на Клод Шап (Claude Chappe) представлява техничество средство, което възпроизвежда различни символи с помощта на въртящи се рамена. На върха на специално проектирана сграда била поставяна вертикална мачта, на горния край на която била монтирана греда, която можела да се върти около центъра си. На всеки неин край се поставяла още по една греда, която също можела да се върти. По този начин можели да се възпроизвеждат различни символи, чието значение било заложено в специален стандартизиран код. Оптичният телеграф на Шап стъпил на разработките на глухия физик Guillaume Amontons (Гийом Амантон), който 100 години преди това извършил  успешни опити с оптичен телеграф.

Така успял да създаде съобщителна линия с дължина 70 км през 1792г. Времето показало, че системата е устойчива и лесна за работа. Така през 1794 г. била изградена първата пълноценна телеграфна линия от Париж до Лил. По трасето имало 22 семафорни станции, които предавали информацията на 270 км. Времето за предаване на едно писмо било 2 минути, което убедило армията в ползата от изграждане на единнасъобщителна мрежа за цялата страна. При предаване на съобщения напречната греда трябвало да бъде разположена хоризонтално, вертикално или диагонално. Сигналните рамена могжели да се отклонявани под ъглъл от 45 °, 90 °, 135 °, 225 °, 270 ° или 315 °. Също така можели да бъдат сгънати обратно върху напречната греда.

С тази конструкция оптичният телеграф разполагал с 196 сигнала. От тях 104 били използвани за контрол на предаването, а 92 – за предаване на съобщения. Кодовите думи се състояли от два последователни сигнала. Това означавало, че възможните комбинации били 92 x 92, тоест 8464 кодови думи били на разположение.

В зависимост от терена станциите били отдалечени на между 9 и 12 км една от друга. По този начин било възможно различаването на знаците с помощта на телескоп. В една станция работели двама телеграфисти, които приемали съобщенията и на свой ред ги предавали към следващата станция.

Оптичният телеграф и Наполеон

Оптичният телеграф допринесъл за успехите на Наполеон в Европа, тъй като никоя друга армия не е разполагала с толкова развита мрежа за комуникации. Съобщенията обаче можели да бъдат видяни много лесно от врага, като този недостатък бил преодолян с помощта на код.  Към 1845 г. столицата Париж била свързана с всички други големи градове на страната.

Най големият враг на оптичната телеграфия било лошото време. При облачно време и особено с настъпване на здрача предаването на съобщения ставало практически невъзможно. Били правени и опити с поставяне на лампи по въртящите се рамена, но те не дали желания резултат.

Братята Шап правили опити и със звукови и димни сигнали. Опитали дори и метод за предаване на информация чрез електричество, но не могли да открият добра изолация за проводниците, работещи с високо напрежение. Те предали един на друг първото съобщение, като самото то било избрано от управниците на Брулон, което гласяло: Ако успеете, скоро ще се къпете в слава. Оптичният телеграф обаче си остава най-оспешното им изобретение.

През 1812 г.се появил и мобилен телеграф, с който Наполеон можел да комуникира и по време на походите си.