Bleriot B-125

Bleriot B-125 един от най-необичайните летателни апарати в света, но не се радва на дълъг живот. Най-очевидната разлика с всички останали самолети са двете пътнически гондоли под крилата.

Конструкция

Под крилото на Bleriot B-125 са прикрепени двата основни корпуса, които се явяват пътнически кабини. Те са свързани в задната си част от хоризонталния стабилизатор. Също така на тях са монтирани опорите на колесника. Над крилото между двата корпуса се намирал трети по-малък корпус. В него се помещавала пилотската кабина с място за трима души, двама пилоти и навигатор-радиооператор.

Задвижване

Пред и зад нея, подобно на Dornier Do 335, се намирал по един двигател Хиспано Суиза с водно охлаждане и мощност 500 к.с. Двигателите били дванадесетцилинрови и били синхронизирани, като към предния бил свързан теглещ винт, а към задния тласкащ. И двата пропелера били двулопатни с променлива стъпка, марка Ratier. С това задвижване самолетът можел да измине 800 км, с максимална скорост 205 км/ч. Крайсерската скорост трябвало да бъде 180 км/ч. Било предвидено при отказ на единия двигател при 12000 кг. полезен товар Bleriot B-125 да може да продължи полета си на 1000 м. височина.

Пътници и товар

Пътниците били разположени в предната част на двата основни фюзелажа, като във всеки един се събирали по шест човека. Благодарение на констукцията кабините имали големи прозорци и пътниците можели да се наслаждават на гледка, която никой друг самолет не можел да им предложи. Мястото на пасажерите било така подбрано, че движението им в салона да не влияе на поведението на Bleriot B-125. Всеки един от пътниците разполагал с регулириемо кресло, като креслата били разположени по три от всяка страна с пътека помежду им. През вратите на пътническите отделения среден на ръст човек можел да влезе без да се навежда. Всяка пътническа кабина имала и по една тоалетна. Багажното отделение било отделено от салона и до него се достигало през отделна врата в задната част на фюзелажа.

Опашното оперение на Bleriot B-125 се състояло от хоризонтален стабилизатор с дължина 8 метра и четири вертикални кила. Двата корпуса се намирали на разстояние 5-6 метра един от друг в задния си край. Размахът на крилото бил 29,4 метра, а площта му била приблизително 100 квадратни метра. Дървената конструкция била старателно изработена, като под пасажерските салони били разположени колесниците. От всяка страна имало по две колела, разположени едно зад друго. На първо време само задните колела разполагали със спирачки. Било предвидено самолетът да може да се преобразува в хидроплан, като на мястото на колелата се прикрепяли огромни поплавъци. Обшивката на самолета била изработена от три слоя, като всеки слой бил разположен под ъгъл от 45 градуса спрямо съседния.

Изложението в Париж

Bleriot B-125 бил атракцията на Френския авиоационен салон през 1930 г. Освен с нетрадиционната си форма той привличал погледите както на лаици, така и на експерти с перфектното си лъщящо покритие. И понеже до тогава той никогала не бил летял за всички било интересно как ще се държи във въздуха.

Към този момент той дори не бил напълно завършен и за това след изложението бил върнат за довършване във фабриката. След това едва през април 1931 г. започнали изпитанията му. В началото опасявайки се от аварийно кацане или повреда на колесника, били поставени допълнителни колела. При изпитанията много бързо станало ясно, че охлаждането на единствения радиатор, общ и за двата двигателя, не е достатъчно и било решено да се разширят отворите зад него, като се подобри потока на въздуха. Маслените радиатори били разположените под двигателите картери. Те имали гофрирано двойно дъно, действащо като радиатор.

На 25 май, националния ден на авиацията, Bleriot B-125 направил първия си демонстрационен полет пред публика. След това остъклението на пилотската кабина било променено, както и двулопатните витла отстъпили място на трилопатни. Били свалени и допълнителните колела, след като самолетът демонстрирал меко и уверено кацане.

Проблемите

За да се премине към масово производство, било необходимо да се получи одобрение от авиационните власти на Франция. За тази цел Bleriot B-125 бил изпитан от военни пилоти, които открили редица недостатъци в него. Аеродинамиката на основното крило не била достатъчно ефективна. Контролните повърхнини, въпреки големите си размери не осигурявали достатъчно добра управляемост. Посочените недостатъци били лесно отстраними, но Луи Блерио, който тогава бил на 60 години, смятал, че щом самолетът е получил толкова много забележки интересът към него ще спадне и не е целесъобразно да се продължи с разработката му. Въпреки всичко самолетът е върнат във фабриката. Там отново била свикана комисия, но този път от чуждестранни експерти. Финансови проблеми обаче накарали Луи Блерио да затвори фабриката си в Париж, което забавило развитието на проекта.

Bleriot125 олицетворявал една от надеждите на фирмата за излизане от финансовата криза. При следващите тестове през 1932 г. поради добавяне на спирачки на предните колела теглото на самолета било увеличено. Въпреки това можел да достигне максимална скорост до 215 км/ч. Но за официалните власти поведението на самолета все още било незадоволително. Били направени още опити за подобряване на безопасността. При полет само с един двигател се появявали притенителни вибрации. През 1933 г. били направени още изменения в задвижващите винтове, като им били монтирани еднопътни лагери, така че като не работи съответния двигател витлото да не се опитва да го завърти, като отнема от тягата на работещия мотор. Въпреки всичко през 1934 г. Луи Блерио решава да прекрати проекта, като извежда прототипа от експлоатация и го предава за скрап.

Причини за провала на проекта

Провалът на Bleriot B-125 се дължи основно на три фактора. Първият е лошата му аеродинамика, която влияе и на безопасността, а другите два са икономически. Луи Блерио поема риск с разработката на самолета във време, в което е фирмата му изпитва недостиг на средства. Освен това през 1933 г. е създадена фирмата Air France като обединение на много по-малки фирми. Поради тази причина флотът на новата фирма се състоял от много различни по вид самолети и пред ръководството стояла нелеката задача да редуцира броят им. Това водело до липса на интерес към новия модел на Блерио. Освен това самолетът изоставал доста от конкурентите си с дървената си конструкция.

Самолети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *