Bristol 170

90 / 100

Bristol 170 е един от първите товарни самолети, създадени след края на Втората световна война във Великобритания. Първият прототип с название G-AGPV полетял на втори декември 1945 г.

Разработката на самолета започнала през самата война. Идеята била да се създаде товарен самолет, който да извъшва доставки за военните в Далечния Изток. Но след края на военните действия било очевидно, че машината е особено подходяща и за търговски превози.

Конструкция

Сред отличителните черти на Bristol 170 е отварящият му се заоблен нос, който се разделя на две половини, осигуряващи достъп до товарното отделение. Задвижването на самолета било поверено на два двигателя Bristol Hercules, собствено производство, като при първите версии те били с мощност от по 1675 к.с., а при последната версия достигали до 1980 к.с. Моторите били звездообразни с по девет цилиндъра с въздушно охлаждане и били разположени в мотогондоли под крилото от двете страни на фюзелажа. Смяната на един двигател отнемала само 90 минути, което много улеснявало поддръжката на машините.

Bristol 170 - товаренеСамото крило било горно разположено и имало размах от 33 метра в зависимост от модификацията. Конструкцията и обшивката на самолета били напълно метални. Единствено на пода в товарното отделение били монтирани дървени плоскости, които били така проектирани, че да могат много бързо да се подменят. Големият товарен отсек бил така организиран, че да може да поема обемни товари товари. Кабината на екипажа била поставена над товарното отделение, за да улесни достъпа до него.

По този начин се осигурявала и много добра видимост за екипажа, което в допълнение с удобните органи за управление много улеснявало както кацането така и самия полет. И двамата пилоти разполагали с всички необходими инструменти (достъпни за времето си) за летене на сляпо. До кабината се стигало през вътрешна стълба в товарния отсек.

Максималното тегло при първите модели било от 16500 кг. до 20000. Обсегът на самолета бил 1320 км. Максималната скорост достигала 305 км/ч, но крайцерската скорост била 265 км/ч. Колесникът бил класически триточков неприбираем с две основни стойки в предната част и едно колело, поставено в най-задната част на опашката. Основните стойки започвали от мотогондолите, но за допълнителна стабилизация били монтирани и носачи, които свързвали долната част на колесниците с фюзелажа.

Опашното оперение се състояло от един вертикален и два хоризонтални стабилизатора. Вратите в носа на самолета не се затваряли херметично и по време на полет в трюма било доста проветриво.

След като станало ясно, че войната ще приключи преди появата на самолета конструкторите решили да пригодят самолета за цивилна употреба. За тази цел най-важно било Bristol 179 да стане по-икономичен и пасажерското пространство да стане по комфортно.

Основни варианти

Bristol 170 Mk I бил транспортен самолет с подсилен под и врати с хидравлично отваряне. Мk II бил пътнически вариант без врати в предната част. Вариантът Мk XI се отличавал с по-голямо крило и допълнителни резервоари. Мk 21 имал по-големи двигатели и повишена маса. Последният вариант Mk 32 бил създаден през 1953 г. като осигурявал най-висок товарен капацитет и имал най-дълъг фюзелаж в който можели да се съберат три леки автомобила и двадесет пасажери.

Общо били произведени 214 машини в различни варианти. Въпреки намалялата нужда в сравнение с военновременния режим все пак Bristol 170 бил приет да служи и във ВВС на Великобритания, Аржентина, Австралия, Бирма, Канада, Нова Зеландия и Пакистан.

Bristol 170 пътническиЦивилната кариера на Bristol 170 била свързана най-вече с компанията Silver City, която извършвала полети през Ламанша. Способността на самолета да превозва пътниците заедно с техните автомобили била услуга без конкуренция. Службата за цивилния оператор обаче никак не била лека за самолетите от този модел. През 1954 ежедневно всеки самолет провеждал по над 8 полета през всеки един ден от годината. Благодарение на военните си гени Bristol 170 никак не бил капризен към състоянието на пистите и почти не се нуждаел от летищна инфраструктура, за да си върши работата.

Bristol 170 служил близо 60 години, като последният му полет се състоял през 2004 г. до музея Reynolds в Албърта Канада.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *