Локомотивът на Тревитик e първият железопътен локомотив и е конструиран и произведен от английския минен инженер Ричард Тревитик (Richard Trevithick) през 1804 г. Той е и първият инженер, построил успешна стационарна парна машина с високо налягане през 1799 г.
През 1801 прави първи, опит за работещ локомотив, който нарича Puffing Devil, и в навечерието на Коледа същата година той го демонстрира, като успешно превозва шестима пътници от Fore Street до близкото село Beacon. Неговият братовчед и съдружник Андрю Вивиан управлявал локомотива.
Това е широко признато като първата демонстрация на транспорт, задвижван с пара. По време на по-нататъшни тестове локомотивът на Тревитик се е повредил три дни по-късно, след като е преминал над дере по пътя.
През 1802 г. Тревитик регистрира патент за своята парна машина с високо налягане. За да докаже идеите си, той построил стационарен двигател в предприятията на Coalbrookdale Company в Шропшир през 1802 г., изтласквайки вода до измервана височина и по този начин доказвайки извършената полезна работа. Двигателят работел с четиридесет хода на буталото в минута, с безпрецедентното за времето си налягане в котела от 145 psi (1000 kPa).
Вторият му опит през 1804 г. завършва с работещ парен локомотив за теснолинейката Merthyr Tramroad в Южен Уелс. Не са запазени сведения дали локомотивът е имал име, затова е наричан просто локомотивът на Тревитик.
Движението по релси всъщност е познато от Древна Гърция и Древен Рим. Най-напред се използвали дървени релси. В последствие в Англия се появили и метални релси, изработени от чугун, но за тяга се използвали коне. Тревитик искал да убеди собственика на мина Хил, че парната машина може да тегли много повече от конския впряг.
На фона на голям интерес от страна на обществеността, през 1804 г. той успешно превозва 10 тона желязо, 5 вагона и 70 човека на разстояние 16 км от Пенидeрън (Penydarren) до E-Ебъркенън (Abercynon) със средна скорост от близо 8 км/ч). Всъщност мощността била достатъчна за теглене и на по-голям товар, но слабото сцепление между металните колела и металните релси не позволявало това.
Този локомотив доказал, че тягата на пара е жизнеспособно предложение, въпреки че локомотивът на Тревитик бързо бил изоставен, тъй като бил твърде тежък за примитивният все още релсов път и го повреждал.
През 1808 г. Тревитик построява друг локомотив наречен Да ме хване, който може (Catch Me Who Can), който се движел по временна демонстрационна железница в Блумсбъри, Лондон. Представители на обществото успели да се возят със скорост до 19 км/ч. Той обаче също повредил релсовия път и Тревитик бил принуден да се откаже от демонстрацията само след два месеца.
Конструкция
Локомотивът на Тревитик бил изключително странен на външен вид. Парният цилиндър бил разположен хоризонтално като при движението си напред-назад буталото задвижвало огромни мотовилки, които били закачени на две колена, предаващи на една ос.
На единия край на вала било монтирано зъбно колело, а на другия край на вала поставено друго много по-голямо колело, което трябвало да играе ролята на маховик и да придаде равномерност на движението, но реално се оказало напълно излишно.
Зъбното колело било зацепено към значително по-голямо зъбно колело, което едновременно предавало движението към двете оси на локомотива, на които също били поставени зъбни колела. Всички тези колела работели на отрито без никакви корпуси и предпазни съоръжения, което било опасно за хората наоколо.
В задната част на локомотива бил монтиран вертикален комин. Зад самия локомотив била закачена малка вагонетка, в която стоял изправен машинистът и посредством лостове регулирал скоростта. Парният котел се отличавал с това, че работел с по-голямо налягане, нещо с което Тревитик ескпериментирал дълго време и дори бил обвиняван, че застрашава живота на огнярите.
Макар и с недостатъчно тегло за добро сцепление локомотивът на Тревитик причинил счупване на чугунените релси и нямало как да се направи по-тежък.
Днес локомотивът на Тревитик има две напълно функционални реплики, построени на базата на неговата собствена документация.
През 1800 г. най-висока скорост човек можел да развие като язди кон, през 1837 г. в Шотландия е представен първият електрически локомотив, а столетие по-късно през 1900 г. в голяма част от света имало разгърната мрежа от железопътни линии, покоито се движели влакове с по 100 км/ч.
Няма коментари