Полугъсеничната машина Sd.Kfz.7 е разработен като част от по-голямото семейство от немски полугъсенични машини. Sd.Kfz. е съкращение от Sonderkraftfahrzeug, което в превод означава “превозно средство със специално предназначение”. Първите спецификации за това превозно средство са създадени през 1932 г. Автомобилът е разработен от Krauss-Maffei като първите прототипи са построени през 1933 година. Серийното производство започва през 1938 г. и продължава до 1944 г.
Дизайн и производство
Полугъсеничната машина Sd.Kfz.7 е проектирана като влекач на товари до 8 тона. Бил е предпочитаният влекач за прочутото противовъздушно оръдие Flak 88, 150 мм. гаубица sFH 18 и 105 мм. полево оръдие K18. Въпреки това, поради хаоса на войната, полугъсеничната машина Sd.Kfz.7 е ползвана за теглене на всякакви товари, в това число дори и леки танкове.зползвана е също във вариянт за превозване на хора. В този вариант е можела да превозва до 18 мъже на 3-те си пейки. Във варианта влекач задната част на превозното средство е разделена на секции, за да се товари различно оборудване, гориво и амуниции.
Дизайнът непрекъснато е променян и развиван през 11-годишния период на производство на полугъсеничната машина Sd.Kfz.7. Използвани са няколко двигателя, както и са правени различни промени в надстройката и окачването, включително добавянето на допълнителен чифт колела в последния модел, Typ m 11, за да се намали налягането върху терена.
За целия период са произведени около 12 000 Sd.Kfz.7. Произвеждани са от Kraus-Maffei, Daimler-Benz и Hansa-Lloyd в Германия, Saurer в Австрия и Breda в Италия. Служили са на всички фронтове във Вермахта, както и в Италия, България, Унгария и дори при югославските партизани.
Модификация Sd.Kfz.7 / 1
Бронираната полугъсенична машина Sd.Kfz.7 / 1, известна още като “Selbstfahrlafette auf m.Zgkw.8t (Sd.Kfz / 2) с 2 cm Flakvierling 38”, е създадена скоро след като 20 мм. противовъздушно оръдие Flakvierling 38 е представено на Адолф Хитлер в Октомври 1939 г. Луфтвафе поръча 100 такива оръжейни системи да бъдат монтирани на шасито Sd.Kfz.7.
Производството започва през февруари 1940 г. и продължава до декември 1944 г., през което време се произвеждат между 750 и 800 броя. Това направи Sd.Kfz.7 / 1 една от най-разпространените самоходни противовъздушни артилерийски установки с които германците разполагали по време на ВСВ.
Размери: (L-W-H) 6.85 x 2.35 x 2.62 м.
Общо тегло, с амуниции и персонал: 11.5 тона
Задвижване Maybach HL 62 TUK, 6-цилиндров бензинов
Максимална скорост: 50 км/ч
Няма коментари