Военнотранспортния самолет Arado Ar-232

Военнотранспортният самолет Arado Ar-232 е проектиран като тежък транспортен самолет с многоколесно шаси. То позволявало на самолета да излита и каца ползвайки всякакви писти.

Дизайн

При транспортните самолети по онова време обикновено се използват странично монтирани врати.  Ar 232 обаче има задни врати с хидравлично задвижване. Това ускорява товаренето и разтоварването на самолета, като същевременно позволява качването на обемисти товари.

Необичайният колесник на военнотранспортния самолет Arado Ar-232 се състои от конвенционална сгъваема триколесна опора използвана при нормално излитане и кацане. Предната опора е полусгъваема, докато основната се сгъва напълно в крилете. Освен нея има и и 22 -колесна несгъваема опора разположена на “корема” на самолета.

Този дизайн позволявал по време на товарене и разтоварване самолетът да се спусне върху по-малките колела за по-лесен достъп. При импровизирани писти военнотранспортният самолет Arado Ar-232 а можел да ползва 22-колела като основен колесник.

Освен способността си да ползва всякакви писти, военнотранспортния самолет Arado Ar-232 също е проектиран за кратко излитане и кацане. За целта има огромни по площ задкрилки по продължение на почти зялата дължина на крилото. Имало е и възможност за монтиране на ракетни ускорители за съкращаване на разбега при излитане. За съкращаване на пробега са се предвиждали спирачни парашути и дори обратно насочени ракетни ускорители.

Първи прототипи

Първият полет е на прототип с два двигателя BMW 801 A/B с въздушно охлаждане и мощност от 1600 к.с. всеки. Състоял се е през есента на 1941 г. и е успешен, въпреки, че предният колесник не се заключва и се сгъва при кацане. 22-те колела на основния колесник на обаче са достатъчни за да савърши кацането без повреди.

Поради недостатъчния производствен капацитет, се налага в проекта на военнотранспортния самолет Arado Ar-232 двата двигателя BMW 801 A/B да бъдат заменени с четири двигателя Bramo-323. Това са двигателите използвани при следващите 19 машини от предпроизводствената серия.

Военнотранспортният самолет Arado Ar-232 е имал екипаж от четирима души. Пилот, навигатор, радио оператор и товарач. Всички членове на екипажа, с изключение на пилота, също е трябвало да оперират с трите картечници.  Навигаторът 13 мм картечница MG 131 на носа, радиооператорът – с 20-милиметровото оръдие MG 151 във въртящата се кула отгоре, а товарачът – 13 mm картечница MG 131 в задната част на товарния отсек над товарните врати.

Военнотранспортният самолет Arado Ar-232 е значително по-добър от транспортния самолет Junkers Ju 52/3m, който е предназначен да замени. Той може да носи почти двойно повече товар на по-дълги разстояния. Можел е да ицползва по-къси и по-груби писти и е развивал по-висока скорокст. Въпреки всичко, биват произведени общо само около 20, тъй като Луфтвафе така и никога не подкрепят сериозно проекта.

В крайна сметка военнотранспортният самолет Arado Ar-232 е действал оперативно, въпреки че повечето от произведените въздухоплавателни средства никога не са достигали фронта и са били използвани за транспортиране на части между различни самолетни фабрики.

Интересното е, че два от по-късните модели биват заловени от британските сили към края на войната. Известният тест- пилот Ерик “Уинкъл” Браун, който тества самолета, се изказва много положително по отношение на дизайна и след войната са използвани от Кралските военновъздушни сили за полети между Германия и Великобритания.

Технически данни