Двувитловият хеликоптер HRP-1 е първият хеликоптер в свeта с два носещи винта, а също и най-големият хеликоптер за времето си. Построен в малка серия, тъй като е имал неспецифична (макар и полезна) служба.
Малко история
Франк Пясецки (Frank Nicolas Piasecki), притежател на първия лиценз за пилот на вертолет, издаден в Съединените щати, се интересувал от разработването на винтокрили летателни апарати още преди влизането на Америка във Втората световна война.
През 1943 г. той създава компанията P.V. Engineering Forum, чийто първи вертолет, PV-2 бил едноместен, с единичен носещ винт и двигател Franklin с мощност от едва 90 к.с. Тази машина, която за първи път полетяла на 11 април 1943 г., пилотирана от самия Пясецки, е първият и единствен хеликоптер на фирмата с един носещ винт.
На 1 февруари 1944 г. компанията получила договор за разработване на транспортен и спасителен вертолет с два носещи винта за американския флот.
Разработка
Носейки фабричното наименование PV-3, тази машина, задвижвана от бутален двигател Wright R-975, прави успешен първи полет в Мортън, Пенсилвания, през март 1945 г. Следват още два прототипа на двувитловият хеликоптер HRP-1. Единият бил предвиден за полетни изпитания на американския флот и втория за статични и динамични изпитания.
Тестовата програма на двувитловият хеликоптер HRP-1 била завършена през пролетта на 1947 г., като тогава името на фирмата било променено на Piasecki Helicopter Corporation. По това време била започнала работата по първата партида от десет HRP-1 Rescuers, поръчани от американския флот през юни 1946 г.
Наименован, по очевидни причини, „летящият банан“, двувитловият хеликоптер HRP-1 разполагал с екипаж от 2. Кабината с обем 11,33 куб.м. можела да побере 8 пътници, 907 кг товар или 6 носилки. Двигателят на HRP-1 се монтирал в задната част на фюзелажа. Съединителят и предавателна кутия били средата на корпуса. От тях задвижващите валове достигали до редуктори под всеки от носещите винтове.
Серийно производство
Първият от поръчаната партида полетял на 15-ти август 1947 г. Втора партида от десет броя била построена по-късно, като последната машина е доставена през 1949 г. Те вертолети са задвижвани от двигатели Pratt & Whitney R-1340-AN-1 с 600 к.с.
Дванадесет от HRP-1 в крайна сметка били назначени на служба при морската пехота на САЩ за транспортни и спасителни цели, както и за учения по десант. Други три, с обозначение HRP-1G, били използвани като спасителни вертолети от бреговата охрана на САЩ. След оттеглянето на „спасителя” от военната служба в началото на 50-те години, около шест бройки се появили в регистъра на гражданската авиация на САЩ.
Двувитловият хеликоптер HRP-1 осигурява широк набор от предимства, наред с които е малка челна площ и голяма подемна сила. Благодарение на това HRP-1 имал възможността да направи значителна стъпка напред, доказвайки, че хеликоптерите могат да бъдат проектирани според това какви задачи ще изпълняват.
Развитие на модела
През юни 1948 г. военноморските сили на САЩ поръчали пет броя от много по-развития PV-17 с обозначението HRP-2. Той имал значително по-дълъг фюзелаж с метална обшивка (предната половина на HRP-1 била покрита с плат).
Освен това двувитловият хеликоптер HRP-1 разполагал с по-голяма кабина на екипажа със седалки, поставени една до друга и модифицирани роторни глави. Тази версия е в основата на по-късния модел PD-22, който се превърнал в изключително успешната военна версия Vertol H-21.
Няма коментари